Постепенно лъсва причината за тъй нетърпеливото изискване да се спазва буквата на Конституцията - броят на симпатизиращите на консерваторите депутати е по- малък, а голяма част от депутатите още не са пристигнали в столицата... И отново Петко Горбанов, американският възпитаник, сякаш е на брега на река Потомак, обявява:” Постоянно бюро не може да се избере сега, защото избраните са непознати депутати”. И с американска безочливост, мята бомба:” Тук виждам има пет души представители, които нямат условията на депутат.” Настъпва момент любопитен, тревожен и по французски нервозен - усещат се депутатите, че трябва да знаят колко са в залата. Ситуацията развеселява...
Депутатите се питат как да се преброят. Предлага се да се види от списъка с клетвата, подписана от всеки депутат.
И енергичният Христо Стоянов надниква бързешката в списъка с клетвата хлъцва от удивление:
” Но в тоя лист са записани 89 души, а те трябва да бъдат 158.”.
Разтрепераният от откритието си Христо Стоянов, преглъща бързо почудата си:”Сиреч - болшинство, можем да работим.”
Тогава става пределно понятно ситуацията – не е ясно дали всички присъстващи в залата са наистина избрани за депутати.Петко Каравелов притичва към трибуната и мята камък към омразното му правителство:” За липсата на списък с избраните депутати е виновно Министерството! (Бел. С. В. – така са назовавали правителството тогава.)
Премиерът Тодор Бурмов избухва: „ Че Министерството няма списък, това е истина, но питам: на какво основание искате тоя списък от Министерството?”
А сега, де...
И надлъгването продължава – Марко Балабанов уж загрижено предлага да не се лишават от правото да участват в избора на ръководното тяло непристигналите още депутати.
И пак Стамболов подмята:”Те няма да пристигнат. Някой от тях са задържани”, според него, насилствено, „от полицията по места”!
Балабанов предпочита да каже, че правителството не знае кои са избраните депутати, сиреч, даже и да има задържани депутати, то правителството не подозира, че те са такива...
Стамболов пръв се досеща, че избраниците съвсем не трябва да са 158, колкото са местата в парламента, защото някой от кандидатите за депутати са „избрани по на три-четири места едновременно”. Да, ама Горбанов открива грешка в досегашните действия на депутатите и подвиква: ” Конституцията е нарушена!” Стамболов му кресва (защото американския начин на живот винаги е бил неприложим у нас, нали?):” Де е пристъпена Конституцията?!”
Тодор Бурмов, премиер, се примолва:” Правителството се мисли длъжно да помоли събранието да почака до утре„
И Мелетий призовава пресметливо, да се отложи избора за следващия ден. Петко Славейков го срязва по либералному: ”Дорде не изберем председател, оттука няма да излезем!” Петко Каравелов използва друга тактика – обръща се към Климент Браницки, временен подпредседател, и го моли да се започне гласуване за избор на председател. Подло, защото Климент е привърженик на консервативното крило, притиснато в ъгъла, поради значително по-малкия брой депутати. Климент изпада в „късо мълчание” и сетне предлага да се гласува. И ето как се избира първия председател на българския парламент :
”Представителите (...) пускаха бюлетините в едно ковчеженце, поместено до председателския стол. След това квесторите, под надзора на привременния председател (Стогодишният! - Бел. СВ) изброиха гласовете и Н. В. Пр Климент обяви:
"Петко Каравелов – 55 гласа”
По един, явно собственият им, глас - Антим, Петко Славейков, Марко Балабанов...
Петко Каравелов сяда на председателския стол, пък изрича самодоволно:
„Благодаря на Събранието....Това ще ни оправдае в
очите на всички, че не съм вагабонтин, както някои ни наричаха.”
И изведнъж, о, чудо, Петко Каравелов, току-що избраният председател на първия български парламент, уморено обявява, че заместниците му може да бъдат избрани и утре
И какво излиза, че цялото бързане е било, за да бъде избран той, така ли?
Ами то си е видно, шушукат депутатите консерватори, така си мислят и самите омърлушени депутати-либерали...
Положението отново спасява наистина незаконно избраният Стефан Стамболов, набързо са определени и двама подпредседатели. Твърде много енергия изразходват депутатите в първото заседание на Първото обикновено народно събрание, тъй като второто заседание продължава само от 12,00 до 12,15 – за да установи липсата на кворум..
Тъй начева дейността си българският парламент – с бурни прения да се спазва ли Конституцията или да се поотложи с ден - два, даже с подозрения, че Конституцията на места може и да греши, докато се избере председател и той самодоволно обявява, че щом е избран, останалото може да поизчака...
И от далечната вече 1879-та до днес, в парламента все бушуват страсти великански от които най-често се ражда мишка....
Стоян ВЪЛЕВ
Първият парламент на България весело потегля - 2 част
Репортажи от миналото
Създадена на 29.08.2014 г.
Все още няма коментари