Половината човеци са извън... света
Общоприети норми за новата реалност е основната тема на тазгодишното 41–во издание на Световния икономически форум в Давос от 26 до 30 януари. След като няколко години по ред световните лидери с удължени траурни лица изчисляваха цената на глобалната криза в швейцарския ски курорт, сега се готвят да разискват перспективите на започналото възстановяване.
Темата отразява загрижеността на много лидери, че днес живеем във все по-комплексен и взаимносвързан свят. Заедно с това ерозията на общоприетите ценности и принципи е видим факт, което от своя страна води до намаляване на доверието на обществото към лидерите, към възможностите за икономическо благоденствие и политическа стабилност, обясняват организаторите избора си. За да постигнат това, усилията на правителствата и на корпорациите трябва да бъдат „канализирани" от система от общи, приети от всички, норми.
Дневният ред на форума на практика звучи като развитие на едно знаково изказване от миналата година: сегашната система „не успява да изпълни задълженията си към цели три милиарда души по света. Нашата гражданска, бизнес и политическа култура трябва да бъде трансформирана, ако искаме да запълним тази пропаст."
Думите са не на кой да е, а на професора по икономика Клаус Шваб, който преди точно 40 години основа Световният икономически форум в Давос като неправителствена международна организация със седалище в Женева. Самият Давос също е в Швейцария и през времето, когато в него не се провежда форумът, си е обикновено планинско швейцарско градче и прекрасен зимен курорт.
И точно това ще правят в продължение на пет дни държавните глави, бизнес магнатите и филантропите милиардери, които ще участват във форума – стратегии за постигане на тази достойна цел. Защото това е форумът – среща на световния елит, който разсъждава и търси решения по горещи теми на съвремието.
През петте дни от 26 до 30 януари, докато елитът мисли стратегически в огромния конгресен център или показва класа във вечерните приеми и срещи, по улиците на малкото градче е армията и полицията. Те трябва да направят всичко възможно да опазят живота, здравето и спокойствието на този „каймак" на световния бизнес, политически и интелектуален елит от традиционните протестиращи противници на глобализацията.
Този клуб на избраните е в истинския смисъл на думата само за избрани. Никой по никакъв начин не може да присъства на форума, ако не е персонално поканен. Дори поканените, за да станат водещи на панели, на кръгли маси, модератори или въобще да изпъкнат над масата, трябва да си платят, и то доста – минимум 250 хил. швейцарски франка.
Но мераклии не липсват, напротив. Защото само фактът, че името ти ще стои в официалния списък на участниците във форума до това на някой държавен глава, носи толкова престиж, колкото и дипломата от реномиран университет, например. Така поне казват хора, които са имали вече честта (в истинския смисъл на думата) да бъдат на форума в Давос.
В тазгодишния форум се очаква 2500-те участници от над 90 страни да обсъдят бъдещото въздействие на Г-20 и способността на формата да запази възстановяването и изграждането на нови основи за устойчив и балансиран растеж. Експертите отчитат, че Г-20 (групата на 20-те най-големи развити и развиващи се икономики в света) е най-обещаващата институция за определяне на новите механизми на управление и посоките за развитие на многонационалната криза.
Очаква се специално внимание в дискусиите да се отдели на създаване на нови работни места и генериране на стабилност на пазарите извън групата на 20-те икономики.
Икономистите смятат, че трябва да се възстанови партньорството между правителствата и бизнеса. Това е от критично значение, тъй като ще позволи на бизнеса да остане иновативен, предприемчив и създаващ нови работни места, допълват организаторите на форума.
В програмата е заложено и създаването на Световен механизъм за разпознаване на риска. Според експертите има нужда от уникален механизъм, който да подпомогне публичните и частните лидери да подобрят способността си да управляват рисковете, които стават все по-глобални и по-непредвидими.
Сред другите основни теми в Давос ще бъдат и „дежурните" напоследък: за климатичните проблеми, за финансовите рискове, за устойчивото потребление.
И по някакъв начин още една: равнопоставеността между половете. Защото за първи път се въвежда квота – един на всеки петима делегати да е жена. Това важи за делегатите, изпратени от 100-те корпоративни спонсори на събитието, или от "стратегическите партньори", между които са гиганти като Goldman Sachs, BP, Coca-Cola и Google. Все пак, макар че всъщност става дума за политическа коректност в това изискване, няма как да искаш от правителствени или кралски делегации да спазват подобни изисквания.
Женското участие във форума през последните 5-7 години се движи между 15 и 17%. И това очевидно не се харесва на организаторите.
Независимата организация Световен икономически форум е известна не само с ежегодните срещи „на върха" в Давос, но и с различните изследвания и доклади, които тя финансира и публикува. Един от основните и най-популярните е за Глобалната конкурентоспособност.
И все пак, защо това ежегодно събиране на световния елит, което освен всичко друго струва и много пари, е толкова важно? Не е ли то поредната раздумка на високопоставените в супер луксозна обстановка? Която събира обективите на световните медии и им създава допълнителна популярност?
Форумът в Давос не е само място за малко или много теоретични и стратегически насочени дискусии. В дългата си история той често е бил използван и като удобно място за дискретни контакти и неформални опипващи почвата разговори между държави в конфликт.
Така например тук са се срещали южноафриканският президент Ф. Де Клерк и Нелсън Мандела, тук през 1994 г. израелският външен министър Шимон Перес и шефът на палестинската съпротива Ясер Арафат постигат предварително споразумение за ивицата Газа и за Йерихон след цяла нощ преговори в хотелска стая.
Тук през 1998 г. Гърция и Турция успяват в разговори между лидерите на двете страни да избегнат заплахата от война помежду им.
Още се помни срещата между лидерите на Източна и Западна Германия по време на форума през 1990 г., месеци след падането на Берлинската стена, което спомага за гладкия преход към обединението.
Истинската работа много често се върши в кулоарите, на вечерните срещи, които невинаги попадат в полезрението на медиите. Държавни лидери лице в лице и без посредничество обсъждат вижданията си по един или друг проблем, уговарят се мултинационални сделки, създават се нови контакти и се изковават перспективни партньорства. Пък и никой не може да отрече, че макар да нямат силата на „директива", изводите от дискусиите във Давос очертават посоката на глобалното село. А често поставят в центъра на световното внимание жизненоважни проблеми, които засягат всички.
И когато говорим за бизнеса и за новите идеи, още се помни фундаменталното изказване през 2008 г. на Бил Гейтс за „креативния" капитализъм – капитализъм, който работи както за печалба, така и за преодоляване не световните неравенства, използвайки пазарните сили за по-добро задоволяване на нуждите на бедните.
Не е толкова лесно да се намери надеждна информация за българското участие в Световния икономически форум. Официална такава няма. Ето какво събрахме от публикациите на различни медии и агенции.
За първи път българска делегация е участвала във форума в Давос през 1990 г.
През 1991 г. в Давос отива с няколко министри премиерът Димитър Попов. Интересното е, че българското участие е уредено от английския милионер Робърт Максуел, който поема и разноските на делегацията ни.
През 1992 и 1993 г. делегациите са били водени от президента Желю Желев.
През 1996 г. – от премиера Жан Виденов.
Президентът Петър Стоянов участва през 2001 г. с доклад в основната дискусионна сесия на тема „Разширяването на Европейския съюз – формиране на бъдещето", споделя вижданията си и по темата „Възстановяване и стабилност на Балканите". Отделен доклад на тази сесия изнася вицепремиерът в тогавашното правителство Петър Жотев.
Александър Божков е бил в Давос две поредни години – 1998 и 1999 г., като вицепремиер в правителството на Иван Костов. Самият премиер също е участвал във форума. Външният министър в правителството Надежда Михайлова (сега Неински) е била сред избраните сто световни лидери на утрешния ден през 1998 г.
През 2004 г. Лидия Шулева заминава за Давос, поканата е лична, но в качеството ѝ на вицепремиер. Тя представя българската политика за насърчаване на иновациите в пленарната сесия „Законотворчество, съобразено с иновациите".
Най-активно участие във форума досега (или поне най-пълно отразено в медиите) е имал министърът на финансите Милен Велчев през 2005 г. Той е поканен да води откриващата сесия на Световния икономически форум и участва в дискусия на тема „Капитал за развитие". Той е избран и за един от 100-те млади лидери на света във форума на младите глобални лидери. С титлата „Глобален лидер на утрешния ден", освен Надежда Михайлова и той, са удостоявани също Тони Блеър, Хосе Мария Азнар, Бил Гейтс, харвардския професор Джефри Сакс.
От 2009 г. насам България не е била представяна на Световния икономически форум, много вероятно е тази година също да пропусне – със сигурност премиерът Бойко Борисов, вицепремиерът Симеон Дянков и икономическият министър Трайчо Трайков няма да са в Давос в края на месеца.
Все още няма коментари