club50plus.bg

Човек се хваща с какво ли не, само за да оцелее

Не е възможно един пенсионер да живее със 150 лева пенсия на месец. Поне не току-що пенсионирал се, който до вчера е получавал поне 1000 лв. и все още не знае всички възможни мурафети на оцеляването в  джунглата, наречена „българска пенсионна система".

Няма такава система никъде по света – при каквито и доходи да се осигуряваш, все ще си беден след пенсионирането.
Затова огромна част от пресните пенсионери търсят възможност да продължат да работят, за да могат да живеят прилично, а и за да са „полезни на децата", защото младите си намират трудно работа и често висят на шията на мама и тате и след като са навършили 30.

Това е и основната причина хората навършили пенсионна възраст да прибягват до всяка възможност, за да са на работа:

децата продължават да искат

а ти не можеш да им откажеш.
Твърде често за това са виновни самите родители. Те буквално не изпускат чедото изпод крилото си и са го навикнали да му подават всичко в устата. Е трудно е после да го отбиеш изведнъж, пък било то и поради това, че си се пенсионирал, а пенсията не стига и за един човек, камо ли за цяло семейство.

Това тласка хиляди възрастни хора, които довчера са се опитвали да пазят достойнство, положение и стандарт на живот, отчаяно да търсят ново професионално поприще след като са прехвърлили 60-те. Тук не става дума за щастливците, които успяват да запазят старото си работно място, защото работодателят им е осъзнал, че високата им квалификация вече ще му струва по-евтино – най-малкото няма да плаща пенсионни осигуровки.

Хората с не толкова „ценни" професии много често нямат възможност да подбират и целият им избор се съсредоточава до няколко основни пенсионерски работни места – охранител, портиер, детегледачка, гледач на възрастни хора, общ работник в строителството или в хранителен магазин, а в най-лошия случай – чистач(ка).

Мъжете изживяват по-тежко пенсионирането, защото егото им трудно може да понесе промяната на положението и най-вече промяната в доходите. А едно нещо се е превърнало в закон – щом е пенсионер, то

заплатата е възможно най-ниската

Като прибавим и традиционно символичните пари, които се плащат на охранители и пазачи – 300 лева месечно за млади хора на редовна работа, веднага става ясно, че заплатата за пенсионера в тези браншове е приблизително равна на пенсията им.

Ужасно неприятно е, че работодател, който наема пенсионер, винаги пресмята, че човекът получава и пенсия. И така я прави тази сметка, все едно той му плаща пенсията. Поради тази причина предлага на възрастният по-малко пари от редовната заплата за по-млади хора, въпреки че работата е една и съща и квалификацията на младия е по-малка или поне същата.

Лошото е, че пенсионерът не може да роптае срещу размера на мизерната си заплата, защото навън чакат стотици, които веднага ще заемат овакантеното „престижно" място на охранител на запустял строеж, например.
Парите разбира се не са най-големият проблем, когато си минал 60-те. Най-съществен е

рискът за здравето

особено за пазачи и общи работници, които работят на студено и трябва да вдигат тежко. За повечето възрастни хора, работили до вчера в топъл офис, с химикалка в ръка, това си е шокова промяна. Студът и тежестите не са най-приятното нещо, което може да ни се случи в годините, когато вече са ни налегнали и други болежки, характерни за възрастта.

Лошото е, че масово пенсионери се наемат без договор и съответно без адекватна социална и здравна защита. Да не говорим, че никой не им прави инструктаж за мерките за безопасност и често се оказва, че трябва да се справят с толкова рискови за здравето ситуации, за които ако са били информирани предварително, едва ли биха започнали дадената работа.

Например, охрана на склад с токсични и вредни за здравето отпадъци, строителни дейности на височини, при положение че човекът е хипертоник, или целодневно висене в хале на течение без никакво отопление. Рисковете от бронхопневмония, наранявания, хернии и натравяния стават особено големи и в никакъв случай не са оправдани от финансова гледна точка.

Рисковете за здравето на пенсионера при започване на нежелана работа само заради парите се увеличават значително и поради два други съпътстващи фактора

стресът и ужасната умора

Всъщност никой работодател не се съобразява с това, че на 60 години човек вече не е толкова издръжлив и работоспособен. Това означава, че пресничкият пенсионер веднага бива хвърлен на емблематичната за частния бизнес схема за работа – два дни работиш и два дни почиваш. Работните дни обаче са по минимум 12 часа, а в някои случаи при охранители и портиери те могат да са и по 14 часа на денонощие.

Същото важи и за общите работници в строителството, както и тези, които биват наемани да помагат в кухните на ресторантите. Там работата е ужасно тежка, а се изпълнява предимно от жени, които до вчера са имали самочувствие и като такива по традиция са мразили готвенето и миенето на чинии.

Умората в първите месеци от новата работа е толкова голяма, че имунната система на пенсионера буквално пада до нулата и именно тогава са най-големите рискове. Самият пенсионер е объркан, неориентиран и буквално стресиран до безкрайност, което от своя страна помага за големия брой трудови злополуки, особено в строителството.

И докато изцяло мъжките пенсионерски професии като охранител, пазач и общ работник в строителство и магазин опират в по-голямата си част до физическата страна на проблема, то при дамските професии за пенсионери, като болногледачки и детегледачки например, проблемите са по-скоро емоционални и се концентрират върху

огромната отговорност,

която поемат за чуждия човек. Повярвайте ми да работиш на 15-тия етаж на един строителен обект е доста по-стимулиращо и лесно, отколкото да гледаш безпомощен, капризен и много болен възрастен човек, който не може да се обслужва сам. На строежа можеш да седнеш, да си запалиш цигара и тихо и кротко да си попсуваш. Това разтоварва. При болногледачките има само и единствено натоварване.

Жените, които навършват пенсионна възраст, основно в провинцията, често биват изкушавани да заложат именно на гледането на възрастни хора. Защото заплащането на пръв поглед е доста по-добро, отколкото при охранителите. Месечната заплата може и да надхвърли 600 лева, а има болногледачки, които почасово „тъкат на няколко стана" и си докарват и хилядарка.

Това обаче са единични случаи и важат за жени, които имат нужното образование и опит, а стотиците пенсионерки, които започват да упражняват тази професия по принуда, се сблъскват с непозната и тежка материя, с която малцина успяват да се справят.

Много често тези, които се грижат за възрастни хора или деца, се превръщат в отдушник на проблемите за хората, които са ги наели и те са

винаги виновни

и за всяко нещо. Ако не дай си Боже нещо се случи с повереното дете или старец, гледачката може да влезе и в затвора, ако се докаже, че има някаква вина.

Отговорността е огромна, а тези професии си имат своите тънкости, които не се научават за ден-два, или месец. Затова, макар и парите впоследствие да са по-малко, е добре всеки желаещ да стане болногледач да се обръща първо към специализираните агенции. Хората там поне ще могат да преценят дали може да се справяте с тази работа и в началото ще ви предложат по-леки и по-безопасни случаи, които отговарят на нивото на ниската ви квалификация. Същото се отнася и до жените, които искат да гледат и възпитават малки деца и ученици в началното училище.

При мъжете-пенсионери, които са започнали работа, освен здравните рискове, най-опасното, на което могат да се изложат охранители, пазачи и портиери, е

агресията на околните

Особено голям е рискът при охранителите, но не на учреждения, а на складове, магазини и строителни обекти. Често това са пенсионирани военни и полицаи, но това с нищо не им помага, ако преди това не са работили в подобна агресивна среда и не знаят как се действа срещу крадци и нападатели. Особено опасно е, когато си въоръжена охрана, а държиш пистолет за първи път.

Самият вид на възрастния охранител, който на пръв поглед не би могъл да бъде никакво препятствие за престъпника, често предизвиква неоправдана агресия, която може да има фатални последици за пенсионера. Затова, когато кандидатствате за работа като охранители, пазачи или портиери, е добре да изискате да ви запознаят с всички рискове предварително, а не да се окаже, че в склада за химикалки всъщност има и стока, която е любим прицел за професионални крадци и обикновени разбойници.

Всъщност разумният избор е единственото нещо, което пенсионерът може да направи, когато е принуден да работи допълнително. Иначе каквато и да е новата професия на пенсионера, освен ако не са го оставили на старата работа и след пенсионирането му, тя има един основен и общ недостатък, който всъщност е и най-опасният

липсата на каквато и да е перспектива

Този недостатък се усеща най-вече при по-интелигентните и чувствителни натури, които все пак са постигнали нещо в живота си и не могат да се примирят лесно с пенсионирането.

Ясно е, че професия, която се работи само и единствено, за да се вземат пари на 15-то или 1-во число, не може да носи никакво удовлетворение. Ти ставаш охранител и знаеш, че не те чака нищо повече от това. Не можеш да станеш командир на охранителите, а и едва ли това ти е мечтата.

Всъщност безперспективността на пенсионерските професии още повече засилват чувството на безпомощност и неудовлетвореност от промяната на начина на живот, която е наложила непоискани и нечакани ограничения.

Така постепенно разбираш, че допълнителната работа не е изход, а само допълнително бреме!