club50plus.bg

Народни традиции по Петдесетница

Последни от Великденския цикъл са Русалските празници – на 50-ия ден след Великден се отбелязва Петдесетница.

С тях започва Русалската неделя, през която чрез различни обреди и обичаи се въздейства на русалките, за да осигурят те плодородие, здраве и семейно благополучие.

На Петдесетница, рано сутрин хората късат цветя и треви, пелин и орехова шума, извиват венци и букети, украсяват домовете си, пеят песни, играят русалските игри, принасят курбан и т.н. на гробищата се носят цветя, ястия и вино. Вярва се, че от Велик четвъртък до този ден душите на починалите са били на свобода, а сега вече се прибират по местата си, отредени им от Бога.

Според народа, русалките през тези дни завършват своята сеитба, започнала на Спасовден. През цялата седмица къщите стоят постлани с пелин и орехова шума. Всички носят на краката си пелин, за да се предпазят от русалската болест.

През тези дни русалиите играят и пеят по домовете. Това са само мъже, родени през Русалската неделя, облечени в специално облекло и извършващи магически действия. Игрите и песните радват русалките и те пеят „житата да растат по-добре, класовете да се пълнят със зърно, лозята и овошките да вършат богат плод". Където минат русалиите, никой не се разболява през годината.

Калушари и калушарски игри

В Северозападна България (Ломско) наричат русалиите – калушари. Главатарят на калушарите се нарича ватафин и неговата длъжност се предава по наследство на най-стария син. Само ватафинът знае какви билки да бере, каква сила крият те, какви заклинания трябва да казва, за да победи магиите и болестите, върлували досега. Той определя калушарите и ги произвежда в звания „калушар". Ушива, освещава и носи знамето, ръководи игрите, лекува болните. Всички го уважават и му се подчиняват.

Преди празника калушарите трябва да постят три дни, след което ги заклеват пред знамето и тоягата, поръсват ги с вода и ги огласяват. На калпака си имат венец от китки и билки, на опинците си железни шпори и дрънкалки, на навущата и вървите – звънчета гъгравчета. Калушарите са в групи от по 5 до 15 човека. Тоягите им са от дрян, ясен или явор, завършващи в долния край с остро желязо. Тоягите се съхраняват през годината у ватафина. Всеки калуш си знае тоягата и играе с нея от 10-20 години. Тя му носи здраве, бодрост и благоденствие. Знамето е украсено с китка събрана от: комунига, перуника, втратика, тинтява, пелин, росен и чесън.

Калушарските игри са два вида – за удоволствие и берекет, и за здраве – около болен. Придружават се с възклицания. Свирачът е постоянно лице. Той свири с кавал, дудуче, гайда и зурла.

Ватафинът носи ново гърне с лековита вода, нова зелена паница, пълна с вода, оцет и чесън. Болният (от русалска болест – а тя била събирателен образ от много видове болести) се покрива с черга и около него играят. Гърнето е сложено пред болния. Играе се ту на място, ту в движение, ту бавно, ту бързо. Накрая подхвърлят болния и го прескачат три пъти. Дават му да пие от водата в паницата. После разбиват гърнето и разплискват водата в него. Болният става и побягва. На негово място падат двама-трима калушари, хипнотизирани от ватафина. След приключване на игрите се събират у ватафина на вечеря и там си поделят събраните подаръци.

Всички тези ритуали се извършват за здраве и берекет.