club50plus.bg

Православната църква Църквата почита два пъти в годината св. Атанасий Велики - единият път в в деня на смъртта му - 2 май, и на 18 януари, съвместно със св. Кирил Александрийски, заради изключителната заслуга на двамата антиохийски светители в опазването на православното учение от арианската и несторианската ерес. Свети Атанасий още приживе е наричан "Баща на православието".  Роден е през 295 г. в столицата на Египет, Александрия в бедно семейство на вярващи християни. Атанасий получил добро образование и  изучавал усърдно Свещеното писание. Преди да завърши своето образование се случило нещо, което предобределило съдбата и житейския му избор: 

Веднаж Александрийският архиепископ св. Александър гледал през прозореца и вниманието му привлякла интересна гледка: група момчета-християни играели на морския бряг, кръщавайки своите връстници-езичници. Децата избрали Атанасий за "епископ", други деца били свещеници и дякони, а езически деца били водени към "епископа", за да ги кръсти. Архиепископ Александър заповядал да доведат децата при него и ги разпитал за подробностите на играта. След като ги изслушал, убеден че кръщението било извършено изцяло в съгласие с Църковния устав, архиепископът признал кръщението за действително, допълнил го с Миропомазване на новопокръстените и посъветвал родителите на Атанасий да подготвят сина си за църковно служение. След като момчето завършило образованието си, Александър го взел в своя дом и го направил свой духовен син и секретар. Така започнал духовния път на бъдещия св. Атанасий Велики.

източник - pravoslavieto.com

В народната традиция Антонов и следващият – Атанасовден, който се отбелязва на 18 януари, се честват като празници на ковачите, железарите и налбантите, защото двамата братя – Антоний и Атанасий, освен че са ковачи се считат за създателите на железарските клещи.

В митологичните езически представи свети Атанасий е небесният ковач-слънце, който с голи ръце бърка в пламтящата пещ и вади нажеженото желязо.

„Иди си, зимо! Идвай, лято!" се провиква светецът, облечен в копринена риза и възседнал своя снежно бял кон, насред планината. Той е нарочен за един от светците, които си поделят земята и небето и е обявен за властелин на снеговете и ледовете. В народните вярвания битува схващането, че след този ден зимата започва да отстъпва, затова в някои краища на България, празникът е известен под името „Среди зима".