club50plus.bg

Възможен е некомерсиален свят

Няколко съботи поред група млади хора се събираха в градинката между Софийския университет „Климент Охридски" и парламента с вътрешната си увереност, че един друг свят е възможен. Хора мислещи, въстанали срещу фалша на комерсиализираната ни реалност, където човешката личност е сведена до потребителска единица. На 11 ноември те отново ще са заедно.

Събират се, за да изразят своето несъгласие – най-вече с това, че системата, в която живеят, не ги вижда и по никакъв начин не отчита техните нужди, желания и потребности за развитие. Събират се, за да заявят, че макар и все още малко на брой, има млади хора, които не ходят само по дискотеки и не се занимават с побоища по улиците. Говорят за проблемите, които нито политиците, нито държавната администрация, нито финансовите институции, нито прехвалените пребогати компании могат да решат. Нито пък искат да чуят. Защото, ако приемем, че всеки има право на мнение, то това далеч не означава, че ще бъде чут.

Инициативата започна от 15 октомври – денят обявен за всеобща солидарност с движението на площадите за Пряка демокрация, „Окупирай Уолстрийт", движението "15 май" в Испания и асамблеите от площад "Синтагма" в Атина и Бялата кула в Солун, както и редица други подобни движения със сходни искания в различни страни, които настояват за един по-справедлив свят. Участниците засега не се припознават и не се обвързват с друга организация. Настояват решенията, които засягат гражданите и техния живот, да се взимат от самите тях, а не да им се спускат отгоре. Не слушат чалга, не мечтаят за силикон. Те не могат да упражняват професиите си и уменията, придобити в университетите, защото в условията на непрекъсната криза системата не я е грижа за тях. На първата асамблея отправиха апел човешкият живот, а не интересите на корпорациите, да е ценност номер 1.

Тези хора не виждат политик, партия или институция, която да ги представлява и да отразява техните стремежи за по-справедлив свят. Те събират помежду си по 2 лв, за да отпечатат листовките си и да направят плакати за инициативата. Когато има организирана музика – музикантите идват и сиврят безплатно, защото споделят идеята. Така показват на практика, че когато има взаимност, самоорганизация, един такъв некомресиален свят е възможен.

Защото кризата даде възможност да се види и нещо друго, много по-съществено – че системата на капитализма и неолиберализма е с гръб към хората. И хората, които все повече са потърпевши от нея, искат управляващите и бизнесът да се обърнат с лице към тях. Не управляващите да налагат собствени решения и да ги промотират чрез своите пиари и рекламни агенции като нещо добро за тях (подобно на фирми и корпорации, които предлагат продуктите си в лъскави опаковки). А да се вслушат в това, което искат хората, оттам да черпят решения, които да заложат в политиките си.

От 20 години виждаме в България едно и също, споделят участниците: хората, стигнали до определени постове, не само забравят откъде са тръгнали, а си мислят, че са привилегировани спрямо другите и се самозабравят в преследване на личния си интерес. Затова от микрофона на отворената асамблея, възникнала спонтанно на 15 октомври в градинката на СУ, прозвучаха изказвания „Вярно е, че много елити, които имат своята работа, не ги интересува, че има хора, които ровят в кофите", „На ти с природата около нас, на ти с хората", а на следващата „Това, което искаме да кажем е, че човешкото достойнство и опазването на околната среда са твърде важни, за да се молим за тях. Това не трябва да бъдат закъснели странични ефекти, а самата основа на икономическата политика", както е обобщила в книгата си „Огради и прозорци" канадската журналистка и антиглобалистка Нейоми Клайн.

Със сигурност някой ще се опита да яхне тези млади хора, вярващи, че само пряката демокрация може да изрази техните желания и стремежи. Със сигурност ще се опитат да ги оборят, че искат по-справедлив свят, но нямат конкретни предложения, по който да се промени системата, отделен въпрос е, че тези, които я крепят, нямат намерение да се променят, нито да се предават. Но целта им за момента не е да дават решения, а да кажат, че има проблеми, за които всички, от които зависи решаването им, нехаят и не искат да ги чуят.

Затова, събирайки се за четвърта седмица на 5 ноември в градинката между СУ и парламента – две знакови, откъдето и да ги погледнеш сгради, участниците решиха, че техният поход за един по-справедлив свят ще продължи. На принципа на толерантността, човешката взаимопомощ и самоуправлението. И гласуваха на 11 ноември 2011 г., този път в петък - на отбелязваната в цял свят дата 11.11.11., отново да откликнат на глобалния призив за пряка демокрация и да се съберат на установеното място в подкрепа на протестиращите от „Окупирай Уолстрийт", и други държави по света. Отново планират отворена асамблея, на която всички ще могат да говорят като равни. Някои от обявените теми са: екология (против добива на шистов газ), здравеопазване (право на избор, а не задължителни ваксинации за децата), производство и търговия (да подкрепим местния производител, а не посредниците), технологии (да подкрепим свободния софтуер), но се приема и всяка друга тема, която ще бъде повдигната от присъстващите.

"Всички сме добре дошли като хора, а не като представители на политически организации и партии! Всякакви форми на дискриминация и хора, подклаждащи това усещане, са нежелани!
ЗА ИСТИНСКА И ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ СЕГА!", завършва поканата за събитието във Фейсбук.

Всеки, който смята, че тези искания отразяват поне част от неговите разбирания, ако вярва, че е време политиката, бизнесът и медиите да се обърнат с лице към хората, е добре дошъл. Аз ще бъда там. А вие?