club50plus.bg

На 29 август и православната, и католическата църква честват Отсичането главата на Йоан Кръстител. Датата е вторият летен празник на християнския светец в църковния календар, а по нашите земи се знае и като „Секновение“, „Обсечение“, „Свети Иван отсечената глава“, „Църн Свети Иван“ . Срещано е и название, което произхожда от поверието, че отрязаната глава на светеца била хвърлена в копривата под дряновите дървета, чиито плодове почервенели от пролятата кръв. За това на този ден не се ядат плодове с червен цвят и не се пие червено вино.

Според евангелското сказание Йоан бил на 30 години, когато Бог му наредил да започне да проповядва, че Божият син вече се е родил и скоро сам ще тръгне да учи хората. Затова и го нарекли Йоан Предтеча, понеже вървял преди Христос и разказвал за Него. Йоан покръстил във водите на река Йордан много хора в новата вяра. Кръстил и Христос, когато Божият син дошъл при него, а по-късно продължил да проповядва учението на Иисус.

В Юдея го почитали и се отнасяли към него с уважение. Дори властващият Ирод Антипа се стараел да засвидетелства уважението си към Кръстителя. Но Пророкът не скривал укорите си към престъпната връзка на Ирод, който живеел с жената на брат си Филип – Иродиада. Тя била жестока и отмъстителна. Подтикван от нея, царят затворил Пророка в тъмница.

В чест на рождения си ден Ирод устроил богат пир. В разгара на веселието Саломия, дъщерята на Иродиада, танцувала удивително. Запленен, царят й обещал да изпълни всяка нейна молба. Майка й я накарала да поиска главата на Йоан Предтеча. „Нека ти я дадат веднага върху златно блюдо.“ Ирод, верен на клетвата си, изпратил стражите да отсекат главата на Йоан.Така загинал най-близкият другар и съмишленик на Христос.

Българска култура е съхранила и други чествания на Йоан Кръстител. Трите празника, посветени на светеца носят идеята за цикличността на времето в целия български народен календар, като очертават и трите основни жизнени цикъла – раждане (Еньовден), кръщение (зимен Ивановден) и смърт (Отсичане главата на светеца). Още в края на ХІХ век обаче голяма част от августовските народни празници отмират. Запазен днес е само споменът за някои от обредите и вярванията, които са ги осмисляли.

И двата летни празника на Свети Йоан Кръстител са повратен момент в годината: поверието гласи, че на Еньовден „слънцето се завърта три пъти към зима“, а Секновение е краят на лятото.

Според народните вярвания на Секновение „се сече“ лятото. „Секат се“, т.е. се изравняват, и денят и нощта. Превес взима нощта, и дните започват да се скъсяват. На 29 август „се сече“ и водата, времето застудява и хората спират да се къпят в реките.

По нашите земи змиите и гущерите, които на Секновене напускат земята,  ще се завърнат отново по Благовец, когато всичко се раззеленява. Ще се заселят във високите планини, край „неначенати“ езера, извори и реки, в клоните на високи дървета. Ако някой отсече такова дърво, то не гори, а колата, която го превозва, до три дни ще се счупи. На Благовещение самодивите играят хоро на росна поляна и утъпканата трева там повече не расте.

За дедите ни Секновение носел явните белези на поврат. И като при всяко преходно време не трябвало да се започва нова работа. Защото дрехата, скроена на този ден, ще носи нещастие. В Югоизточна България на какъвто ден от седмицата се случел Црън Свети Йоан, през цялата година на този ден не се кроели дрехи, за да не се носят в нещастие.