club50plus.bg

Гугъл пита: „Какво е това...”

Селските жени са около една четвърт от населението на света и тяхната роля е изключително ценна, защото те са в основата на благополучието за техните семейства и въобще за развитието на икономиката в селските райони.

Всичко това е вярно за Азия, Африка, Латинска Америка и все по-малко за България, където селските жени в трудова възраст вече нямат тази специфика, която им се преписва. Те са черно работнички в чужбина, натурализирани гражданки и само отделни единици са успели в последните години да развият земеделие с помощта на европейски фондове. Изключение правят над 60 годишните, които с декар място продължават да задоволяват цяла фамилия от деца и внуци.

Това е повод да споделя моите впечатления, като наблюдател на настъпилите промени в българското село в последните няколко десетилетия.

Политическите промени след 9.ІХ.1944 година вече бяха изкарали първите жени от село. В градовете, в заводите, в редиците на работническата класа. Спомням си интервюто с един дългогодишен бивш директор на вагоностроителния завод в Дряново. Той с горчивина отчиташе грешките, които бяха допуснали в желанието бързо да индустриализират България.

„Доведохме селската жена в града. Откъснахме я от земята

Отделихме я от грижата за децата и семейството. Навлякохме й работническия комбинезон и я тласнахме в тежкото физическо заводско ежедневие. И какво постигнахме?" Това е била може би първата приливна вълна от селото към града, понесла на гребена си младата селска жена, търсеща по-добре заплатено препитание. Защото в първите години на Кооперативните стопанства на село заплащането на „трудоден" на полето е символично – дребни стотинки. Повсеместно са липсвали създадени условия за допълнителна трудова заетост. Дейности, които успешно са могли да ползват наследените умения на жената.

Преди 40 години отидох за първи път на село – като снаха в голям род. Тогава жената там беше основната труженичка на полето и във фермите на Кооперативното стопанство. Успоредно с това отглеждаше зеленчуци в домашната градина и на бостана, грижеше се за пълен двор с пернати: кокошки, гъски, юрдечки, пуйки. Всяко семейство отглеждаше овце, крава или биволица. При залез слънце стадата изпълваха селските улици, прибирайки се от паша. Всеки двор имаше каручка и магаре. И аз не съм виждала свекърва ми, вуйните и лелите със скръстени ръце. Те чепкаха и предяха вълната, плетяха чорапи, терлици, жилетки и пуловери. Плетяха на една кука разкошни дантели и покривки. Всичко за дома, за децата и внуците.

По същото време снимах и няколко документални филма, които ме отведоха в различни краища на България. „Битови тъкани" от телевизионната поредица „Съкровищата на България" проследяваше разнообразието на битовите народни тъкани – китеници, халища, козяци. Няма да забравя

жените от село Забърдо в Родопите

Успоредно с отглеждането на тютюна, основна култура в този район, те тъчеха халища, козяци, родопски одеяла. С неповторимите самобитни цветове и шарки. Не само за прикя (чеиз), но и към „Задругата на майсторите". Това най-старо, действащо занаятчийско обединение в България в стремежа си да съхранява, да развива и популяризира традиционните занаяти, даваше допълнителен поминък на жените от Забърдо, предоставяше им възможност да изразят творческите си умения, които всяка жена носи наследствено закодирани.

А в село Чавдар, на няколко километра от южната ни граница, жените работеха надомно не само ръчно, но и машинно плетиво за заводски цех в Доспат.

Тези възможности, които открих в родопските села, бяха изключение. Липсваше интерес към проблемите на жената от село. Този въпрос не беше поставян на вниманието нито на държавните институции, нито на обществените организации, които по това време не бяха малко.

Истина е, че в последните 20 години настъпиха коренни обществено-политически промени у нас. Промени настъпиха и в световен мащаб. Говорим за глобализация, за медиен бум. Но единствено там ли са причините за промененото българско село? За съжаление

днес и бабите се отличават от бабите, които помня отпреди

„Съвременните баби" на ден следят по 2-3 телевизионни сериала. Та някои от тях си въвеждат и тетрадки за героите, да не ги объркват. Те като че ли отдавна са загърбили българската поговорка, завещана им от техните баби: „Залудо работи, залудо не стой". В селото, в което се отглеждаха по 2000 овце, сега има само 30. В цялото село има само 3 крави. А биволиците са изчезнал вид. Не се виждат стада от пуйки, гъски, юрдечки...

В рубриката „Любопитно" бях срещнала информация за един находчив млад бизнесмен в Полша, който създал работа на бабите, използвайки умението им да плетат на една кука. Създал им работа и допълнителен доход с изработването на плетени дамски прашки.

В страницата на „Задругата на майсторите" прочетох: „Задругата постепенно се превърна от професионална в творческа организация. Основната й цел стана съхраняване и развитие на традиционните занаяти, които безусловно са част от културното наследство на народа ни. Днес, в модерните времена на масово производство и глобализъм, не е точно времето да сечем корените си. Помислете, какво би казал прадядо Ви по въпроса"

Като че ли отново допираме до

липсата на инициатива, на внимание, на желание

да се потърси път за решаване на проблема и да се направят първите крачки. Само така може да се създаде и традиция, на която разчитат създателите на резолюцията на ООН, обявили 15 октомври за Световен ден на селската жена. Отново ще цитирам фрагмент от нея:

„Целта на празника е да се осигури на селските жени и техните организации възможност за популяризиране проблемите на жените в селските райони като се насочи вниманието на правителствата и организации с обществено значение към тях. Да се насърчават действия в тяхна подкрепа. Инициативата за това как да празнуват този ден е оставена на отделни организации и общности, в съответствие с техните собствени традиции и изисквания."

Инициативният комитет към ООН е решил Световният ден на жените в селските райони да бъде на 15 октомври – ден преди Световния ден на прехраната, заради решаващата роля на селските жени в производството на храни и сигурността на храните

Потърсих информация доколко е популярен този ден в България. Най-точен отговор ми даде едно заглавие в Гугъл: „Селска жена ли? Какво е това..."
А каченият в мрежата сутрешен диалог със слушатели на радио „Витоша", посветен на Световния ден на селските жени, звучеше грубо и обидно. Изразяваше абсолютна неинформираност и незаинтересованост.

Предполагам, че и на тазгодишния Световен ден на селската жена ще излязат няколко информации, с част от резолюцията на ООН, с която е учреден празника и толкоз.
Няма правителствени институции и обществени организации, които да са се подготвили, да са насочили вниманието си към този важен за световната общност въпрос, но не и за България. Няма да има и инициативи за празнуване, защото и традицията се създава с труд и постоянство