club50plus.bg

На децата с любов и въздишка

На днешния ден всички с умиление гледаме цветното бъдеще, пременено в най-хубавите си дрехи, как пристъпва училищния праг с китка в ръка. И обикновено, след като се умилим, въздишаме леко укоризнено.

„Големи серсеми са това подрастващите. Хем мързеливи, хем неученолюбиви. Ние едно време..." – няма начин ако не сте изричали тази фраза, наблюдавайки група тинейджъри, кикотещи се в градския транспорт, то да не сте я чували, изречена от друг. Обикновено завършва със сакрално-дефинитивното – „за нищо не стават". И обикновено нашите деца и внуци не са сред тях. Защото ние ги възпитаваме добре. Но само ние. Иначе всички родители са безотговорни, а образователната система е под всякаква критика.

Говорим, говорим... Всяка година около и на 15 септември най-активно. Говорим. За качественост на образование, за некачественост на учители, за липса на желание за учене от страна на децата – най вече. Обсъждаме колко тежки са раниците им, колко безумно написани са учебниците и как повечето училища в страната са бедни откъм материална база. Пари нема. Обаче само пари ли няма в съвременното ни образование?

Униформите

Няма, предимно няма. Премахването на училищните униформи като че ли заяви категорично – ето я демокрацията, дойде! Свалихме униформите, край на ограниченията. Ура!Урей!

И настана царството на голите пъпове, дълбоките деколтета, обиците на места, които не си се сещал, че съществуват, но пък вече ясно виждаш, че със сигурност ги има. И много цветност, навсякъде. Лошо няма, но като че ли и самите деца се пренаситиха от шареност и тропнаха с крак – „искаме идентичност, искаме да се отличаваме, но ако може да имаме и принадлежност към общността. Искаме!"

Искат, искат, ама няма (няма е много важен глагол). Фирми много, конкурси всякакви, интереси – различни, и там, където успяха да внедрят единно ученическо облекло се получи – „Искаме, ама не искаме". Защото и са скъпи, и са грозни, и непрактични, и синтетични. Нищо, че не са тъмносини и не са престилки.

Учебниците

Е тук със сигурност няма няма. Има много, всякакви.
„Отдолу иде джип „Митсубиши" със яка броня, с прозорци скришни."
Познахте, от учебник е, съвсем официален и съвсем одобрен от министъра на образованието и науката. За втори клас. Не министърът, а учебникът е за втори клас, по пеене. Вероятно е създаден от авторски колектив, воден от желанието съвременните деца да са в крак със съвременната културна стилистика. Всички знаем – европейското образование задължително е в крак със съвременните ценности. Ключовите думи са две – европейски и съвременни.

Учебната програма

Ето от нея никой не бива да се оплаква. Никога и по никакъв начин. 8 учебни часа дневно не дават основание и на най-капризния родител да роптае, че съвременното образование страда от дефицит на учене. Та децата учат до тъмна доба! А ако не са научили нищо, те са си виновни. Да ходят на уроци!

Уроците

Има ли съвременно дете, което да не ходи на уроци? Български, математика, английски – задължително. Ако по „наше време" на уроци ходеха предимно изоставащите и затрудняващите се с материала ученици, то днес ако не ходиш на уроци се затрудняваш с материала и се превръщаш в изоставащ ученик. Дъщерята на една позната в трети клас взимаше уроци по музика. Имало талант детето, ще кажете. Може и да е имало, не знам, но на уроци ходеше, защото не познаваше нотите и моля госпожата пишеше двойка до двойка.

Материалната база

Уж демографски прираст няма, а училищата стават все по-тесни. Няма достатъчно кабинети, салоните по специализираните предмети са зле оборудвани. Има недостиг на помещения за занимални, от което произтичат две основни последици – броят на деца, посещаващи една занималня да е неразумно голям и другата – работещите родители да не знаят какво да правят с децата си след края на учебните часове. Да, ето тук е ролята на бабите и дядовците, моментът за сплотяване на семейството и за взаимодействие между поколенията. Но...ядец. Повечето съвременни баби и дядовци са в съвсем активна възраст и често също работя, а и имат наглостта да имат личен живот. Не ги е срам!

Затова и често сме свидетели на мъници, скитащи се сами по улиците, нарамили огромните си раници. Както и на тинейджъри без огромни раници, но с огромна бутилка бира в ръка. Защото са серсеми, разбира се, не поради материалната база.

Спортът

Днес като че ли не е особено престижно да спортуваш.
Престижно е да си футболист в БИАД, но това след като завършиш училище. В училище нещата стоят по-различно. Защото, както вече се каза, база няма. А и не е задължително да има врати, за да се рита футбол (справка в графа-материална база). И за какво им е на момичетата да учат как се ходи по греда, та те не знаят какво е греда. Факт – повечето часове по физкултура се провеждат проформа. И децата свикват с мисълта, че спортът не е нещо важно в техния живот. Никой не ги преследва да се запишат на волейбол, не ги агитира да плуват, не открива гимнастика у тях. Това се случва само и единствено ако родителите решат, че 50-100 лева месечно за спорт са постижим разход и си заслужава. Иначе – здрав дух в здраво тяло.

Хобитата

Отново се връщам назад в спомените си, за да си припомня "Клубовете по ТНТМ" или „кръжоците по приложни изкуства", или пък „Поетичната група". Имаше за всекиго по нещо. Всеки можеше да развие онази част от себе си, която го изразява най-добре. И го кара да се чувства значим, докато строи космически кораб от кибритени клечки, например. Кибритените клечки си бяха тнтм отвсякъде. Сега имаме Лего, но не и в училищата, не и в повечето. А и защо им е да строят космически кораби, след като вече са разбили стотици такива на последната свръхмодерна компютърна игра.
Нищо, че в цялото училище има само една компютърна зала или пък изобщо няма такава.

Много са факторите, детайлите, дреболийките дори, които възпитават и оформят съвременните деца, тяхното поведение и начин на мислене. И не само на петнадесети септември. Защото образованието май не се побира в едни 40 минути, а съвременна култура не означава непременно Азис. И не, подрастващите не са серсеми, само понякога, но им отива.

На добър час, деца! Ние ви обичаме и вярваме във вас, нищо че сме ужасно пораснали!