Серсемите тръгват на училище

Normal_uchilishte

На децата с любов и въздишка

На днешния ден всички с умиление гледаме цветното бъдеще, пременено в най-хубавите си дрехи, как пристъпва училищния праг с китка в ръка. И обикновено, след като се умилим, въздишаме леко укоризнено.
„Големи серсеми са това подрастващите. Хем мързеливи, хем неученолюбиви. Ние едно време..." – няма начин ако не сте изричали тази фраза, наблюдавайки група тинейджъри, кикотещи се в градския транспорт, то да не сте я чували, изречена от друг. Обикновено завършва със сакрално-дефинитивното – „за нищо не стават". И обикновено нашите деца и внуци не са сред тях. Защото ние ги възпитаваме добре. Но само ние. Иначе всички родители са безотговорни, а образователната система е под всякаква критика.

Говорим, говорим... Всяка година около и на 15 септември най-активно. Говорим. За качественост на образование, за некачественост на учители, за липса на желание за учене от страна на децата – най вече. Обсъждаме колко тежки са раниците им, колко безумно написани са учебниците и как повечето училища в страната са бедни откъм материална база. Пари нема. Обаче само пари ли няма в съвременното ни образование?

Униформите

  Няма, предимно няма. Премахването на училищните униформи като че ли заяви категорично – ето я демокрацията, дойде! Свалихме униформите, край на ограниченията. Ура!Урей!

И настана царството на голите пъпове, дълбоките деколтета, обиците на места, които не си се сещал, че съществуват, но пък вече ясно виждаш, че със сигурност ги има. И много цветност, навсякъде. Лошо няма, но като че ли и самите деца се пренаситиха от шареност и тропнаха с крак – „искаме идентичност, искаме да се отличаваме, но ако може да имаме и принадлежност към общността. Искаме!"

Искат, искат, ама няма (няма е много важен глагол). Фирми много, конкурси всякакви, интереси – различни, и там, където успяха да внедрят единно ученическо облекло се получи – „Искаме, ама не искаме". Защото и са скъпи, и са грозни, и непрактични, и синтетични. Нищо, че не са тъмносини и не са престилки.

Учебниците

Е тук със сигурност няма няма. Има много, всякакви.
„Отдолу иде джип „Митсубиши" със яка броня, с прозорци скришни."
Познахте, от учебник е, съвсем официален и съвсем одобрен от министъра на образованието и науката. За втори клас. Не министърът, а учебникът е за втори клас, по пеене. Вероятно е създаден от авторски колектив, воден от желанието съвременните деца да са в крак със съвременната културна стилистика. Всички знаем – европейското образование задължително е в крак със съвременните ценности. Ключовите думи са две – европейски и съвременни.

Учебната програма

  Ето от нея никой не бива да се оплаква. Никога и по никакъв начин. 8 учебни часа дневно не дават основание и на най-капризния родител да роптае, че съвременното образование страда от дефицит на учене. Та децата учат до тъмна доба! А ако не са научили нищо, те са си виновни. Да ходят на уроци!

Уроците

Има ли съвременно дете, което да не ходи на уроци? Български, математика, английски – задължително. Ако по „наше време" на уроци ходеха предимно изоставащите и затрудняващите се с материала ученици, то днес ако не ходиш на уроци се затрудняваш с материала и се превръщаш в изоставащ ученик. Дъщерята на една позната в трети клас взимаше уроци по музика. Имало талант детето, ще кажете. Може и да е имало, не знам, но на уроци ходеше, защото не познаваше нотите и моля госпожата пишеше двойка до двойка.

Материалната база

Уж демографски прираст няма, а училищата стават все по-тесни. Няма достатъчно кабинети, салоните по специализираните предмети са зле оборудвани. Има недостиг на помещения за занимални, от което произтичат две основни последици – броят на деца, посещаващи една занималня да е неразумно голям и другата – работещите родители да не знаят какво да правят с децата си след края на учебните часове. Да, ето тук е ролята на бабите и дядовците, моментът за сплотяване на семейството и за взаимодействие между поколенията. Но...ядец. Повечето съвременни баби и дядовци са в съвсем активна възраст и често също работя, а и имат наглостта да имат личен живот. Не ги е срам!

Затова и често сме свидетели на мъници, скитащи се сами по улиците, нарамили огромните си раници. Както и на тинейджъри без огромни раници, но с огромна бутилка бира в ръка. Защото са серсеми, разбира се, не поради материалната база.

Спортът

  Днес като че ли не е особено престижно да спортуваш.
Престижно е да си футболист в БИАД, но това след като завършиш училище. В училище нещата стоят по-различно. Защото, както вече се каза, база няма. А и не е задължително да има врати, за да се рита футбол (справка в графа-материална база). И за какво им е на момичетата да учат как се ходи по греда, та те не знаят какво е греда. Факт – повечето часове по физкултура се провеждат проформа. И децата свикват с мисълта, че спортът не е нещо важно в техния живот. Никой не ги преследва да се запишат на волейбол, не ги агитира да плуват, не открива гимнастика у тях. Това се случва само и единствено ако родителите решат, че 50-100 лева месечно за спорт са постижим разход и си заслужава. Иначе – здрав дух в здраво тяло.

Хобитата

Отново се връщам назад в спомените си, за да си припомня "Клубовете по ТНТМ" или „кръжоците по приложни изкуства", или пък „Поетичната група". Имаше за всекиго по нещо. Всеки можеше да развие онази част от себе си, която го изразява най-добре. И го кара да се чувства значим, докато строи космически кораб от кибритени клечки, например. Кибритените клечки си бяха тнтм отвсякъде. Сега имаме Лего, но не и в училищата, не и в повечето. А и защо им е да строят космически кораби, след като вече са разбили стотици такива на последната свръхмодерна компютърна игра.
Нищо, че в цялото училище има само една компютърна зала или пък изобщо няма такава.

Много са факторите, детайлите, дреболийките дори, които възпитават и оформят съвременните деца, тяхното поведение и начин на мислене. И не само на петнадесети септември. Защото образованието май не се побира в едни 40 минути, а съвременна култура не означава непременно Азис. И не, подрастващите не са серсеми, само понякога, но им отива.

На добър час, деца! Ние ви обичаме и вярваме във вас, нищо че сме ужасно пораснали!


Създадена на 15.09.2011 г.

Коментари

  • 86155f784a18680e952d10d857b7a3ec?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2ffemale

    Албена Хюбнер написа:

    Преди около 13 години

    Точно тази дума, с точно тази смислова наситеност, която Вие споменавате, препращайки ни към извечните Записки - неуки, необразовани, несхватливи, по един безобиден начин. Тази небългарска дума, като че ли много ясно определя невъзможността да се измъкнем от нещо, в случая - невъзможността да погледнем на подрастващите не с очите на възрастни, а с очите на разбиращи.И от друга страна - смисълът влаган в думата "серсеми" е укоризнено-загрижен, т.е. не злонамерен.Преди време ми се случи да бъда в едно китно българско село и да разговарям с възрастни хора, хора видяли много от живота. Говорихме за всичко и естествено - за младите. Серсеми са младите-каза един дядо, серсеми. Защо така мислиш ?-попитах.Не учат, само по компутри се занимават, ние едно време...
    Стана дълго, господин Ангелов, но Ви благодаря за дискусията, към която ме предизвикахте!


  • 86155f784a18680e952d10d857b7a3ec?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2ffemale

    Албена Хюбнер написа:

    Преди около 13 години

    Здравейте, господин Ангелов!
    Изключително ми е приятно, че имам възможност да продискутирам именно тази дума в заглавието.
    Всъщност, знаете ли, ще Ви призная - доста мислих дали да употребя точно нея и точно това заглавие. В един момент дори бях готова да го заменя с нещо, което да подсказва доброжелателността на текста, например думата "диванета"(аз лично я използвам с много обич).
    Но знаете как е - някои неща са просто на мястото от една гледна точка и съвсем не на място от друга.
    Защо използвах думата "серсеми"? Защото именно тази дума съм чувала много често да използват възрастни хора, за да определят младите. Да дефинират тяхната безотговорност и нежелание да се просвещават, дума, която събира в едно - незаинтересован ост, мързел, лек бандитлък - безобиден.


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Ангелов написа:

    Преди около 13 години

    Интересна статия, но с много лошо заглавие.
    Между другото, госопожо Хюбнер, ако сте чели "Записки по българските въстания" на Захари Стоянов, след потушаването на въстанието, една част от българите са спасили живота си защото са били окачествени от османските власти, като "серсеми", сиреч безобидни. Думата серсеми има две значения. Първото, най-широкоразпространеното, че серсемите са неуки, необразовани, несхватливи хора. Второто, че били безобидни, един вид профани-непосветени, необиграни и оттам не представляващи заплаха за нечии интереси.


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Петрушинова написа:

    Преди около 13 години

    Адмирации към авторката за позицията и начина, по който представя лицето на българското образование!Децата са будни, но реформите съсипаха много неща, вместо да съградят ново.


  • F7462004c7686d459bc24b1f9e3cbe54?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Dodo написа:

    Преди около 13 години

    Никой не казва, че не са “умни, будни и амбициозни”, точно там е работата, че въпреки чалготията и простотия, която ги залива и въпреки липсата на тези клубове, които на мен лично са ми дали много и със сигурност са увеличили общата ми култура, успяват да оцелеят и да направят нещо със себе си.
    Чудесен текст. Прочете мислите ми и ме накара да си спомня...


  • 86155f784a18680e952d10d857b7a3ec?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2ffemale

    Албена Хюбнер написа:

    Преди около 13 години

    Елка,
    тъй като смятам, че възмущението Ви е адресирано към мен, Ви отговорям веднага и с огромно удоволствие!
    Удоволствие от гневния Ви изблик и от думите Ви!
    Защото, макар видимо да не сте допрочели написаното от мен, Вие сте от хората, които вярват в нашите деца и не са забравили своето детство и своята младост.
    Поздравявам Ви искрено, за което!
    И имам една огромна молба - моля, прочетете целия текст, моля! Тогава ще видите, ще усетите цялата обич, с която е написан, цялата вяра към тях, малките и попораснали, и целия упрек към нас, възрастните, забравилите.
    Благодаря!


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Elka написа:

    Преди около 13 години

    Най-много мразя когато страдащи от липса на памет (умишлено не цитирам диагноза) почнат да размишляват на тема: "съвременната младеж" Когато ние бяхме "съвременна младеж" през 60-те години бабите хортуваха същите думи. Тогава излезе на мода минижупа и на всички момиченца с къси полички се лепваше етикета "пропаднала" както и за всички момчета с дълги косички. Въобще рефрена" за нищо не стават" е много много стара песен. Сега тази младеж е вече в пенсия и разказва на младите какви сме били..."за пример" ха-ха-ха И ние се криехме в междучасията да пушим цигари, правехме си купони и нищо не беше по-разлино от това което правят децата днес. Тъй, е е редно да се засрамят всички(с изключение на наистина болните) пишещи подобни глупости по адрес на децата. Те са умни, будни и амбициозни деца и ще станат прекрасни хора...или поне колкото родителите си.