club50plus.bg

Племето донгрия конд се изправя срещу мулти милярдна компания

5,9 милиона зрители по света, от които 390 хил. българи, затаяваха дъх, докато гледаха хитовата холивудска продукция, тласкани от чисто любопитство или от интерес kъм модерните технологии. И аз, да си призная, бях една от тях. След 3-часовото преживяване с очила на носа, на излизане от киносалона всички си шушукаха нещо за невероятните ефекти и изглежда малцина се бяха замислили за посланието на филма и защо е създадена тази мащабна продукция.

Редките растителни и животински видове, красотата, хармонията, начинът на живот на племето нави от измислената Пандора е само малка част от това, за което ние копнеем на Земята и мечтаем да го изживеем, мислейки, че подобна планета съществува само във фантазията на Джеймс Камерън.

Реплика на тази планета и на народа нави има и на Земята – автохтоното (туземно) племе донгриа конд в щата Ориса, Индия, чиято история също звучи като приказка, и също като нави е застрашено от изчезване.

Светът научи за тях броени месеци след като Аватар обиколи киносалоните.
„Ние изгледахме вашия филм, сега вие изгледайте нашия", написаха те на режисьора на филма точно преди година, надявайки се Джеймс Камерън да подкрепи каузата им за запазване на девствената и свещена за тях планина от превръщането ѝ в... открита мина за боксит с рафинерия. Десетте минути на техния филм (вижте го тук) могат да накарат всеки разказвач да се замисли.

На 8 февруари миналата година независимата организация Survival, която подкрепя автохоните племена по света, успя да публикува в списание Variety, посветено на развлекателната индустрия, апела към Камерън от името на донгриа конд. Това се оказа успешна стратегия.

Но кои са донгриа конд?

Тези хора живеят в малки къщи, направени от кал, покрити с палмови листа, без телевизия и електричество, далеч от филмовите студия на Холивуд. Те населяват планинското плато Ниамгири в Източна Индия. Там, на върха на планината, където „живее душата им", се намира седалището на техния Бог Ниам Раяа.
„Ниам Раяа е нашия Бог и ние се прекланяме пред него, пред скалите, водите, гората, пред нашите къщи и села. Планината е нашия храм и нашия Господ."

Уважението си към своя Бог те изразяват чрез всекидневни молитви и жертвоприношение на животни. Препитават се с ловуване, рибарство, събиране на горски плодове, както и отглеждане на ананас, папая и портокали. Лекуват се с растения и билки, които намират в заобикалящата ги богата растителност.

Себе си наричат Ярния или пазители на реките, на планината и нейните гъсти гори. Селищата им се намират по речните брегове. Живеят сред природата и благодарение на нея. Поради тази причина години наред се борят за запазването ѝ, а това обяснява и протестите им срещу британския гигант Веданта ресурси, собственост на индийския милиардер Анил Агарвал, който не е привлечен от сладките корени и изключително редкия животински и растителен свят, а от огромните залежи на боксит на стойност 2 млрд. долара. Почти колкото са касовите приходи от Аватар...

Кой е носителят на злото?

Веданта, акциите на която се търгуват на Лондонската борса сред 100-те най-големи компании, планира изграждането на открита мина на върха на планината Ниамгири – най-свещената част за племето донгриа конд, и, за съжаление, най-доходоносната...

---

Експлоатацията на открита мина за добив на алуминиева руда ще унищожи напълно не само природата и домовете на племето донгриа конд, а и техния бит и култура. Както вече го прави работещата рафинерия на дъщерна фирма на Веданта. Без да губи време, докато текат преговори с държавните институции и безкрайни съдебни дела за мината, индийската дъщерна фирма Стерлайт вече е построила първата си рафинерия за първоначална преработка на боксит (прилага се процесът, който използва сода каустик за това) в полите на свещената планина, а племето е принудено със заплахи и прилагане на физическа сила да напусне селата си. В замяна компанията им е обещала медицинско обслужване, училища и селскостопанска земя. Откровен подкуп, който донгриа конд не приемат.

„Водата ни преминава близо до фабриката (рафинерията), а алуминиевата руда (по-скоро червената кал, която рафинерията изхвърля, а вятърът суши и разнася) замърсява въздуха ни", казват хората от племето. И доказват твърденията си с измряла риба, унищожена реколта и друга растителност, с болни деца, възрастни и животни, с рани по кожата си. Това води неминуемо до потъпкване на основните човешки права – на чиста вода, храна, здраве, работа.

Но това като че ли изглежда маловажно, когато става въпрос за пари. Свещената планина за индийското племе съдържа около 72 млн. тона боксит с изключително качество, които Веданта планира да извлече за своите заводи за алуминий и като че ли всеки аргумент, изключващ фактора пари, изглежда нищожен.

„Драмата на Аватар – ако изключим цветните лемури, дългоносите коне и воѝните андроиди – се разиграва днес, тук, сред нас – в планината Ниамгири в Ориса", обяснява Стефан Кори, директор на неправителствената организация Survival. Аватар е фантазия и... реалност.
Институтът за Индийската флора и фауна също публикува загрижеността си от изсичането на горите и необратимите щети, свързани с работата на рафинерията.

Донгриа конд и останалите племена, които също почитат Ниам Раяа, са решени да се борят за дома и правата си. Те блокират пътища, образуват живи вериги и организират безброй демонстрации против добива на боксит.

Надежда за Ниамгири

Духът е пуснат от бутилката. Така и не се разбра, дали Джеймс Камерън е отговорил по някакъв начин на апела на племето. Протестите на донгриа конд и медийното внимание обаче постепенно подкопават силната позиция на Веданта.

През 2010 Английската църква продава своя дял във Веданта ресурси, които възлиза на 6 млн. долара, защото компанията не е оправдала очакванията им и не е „успяла да прояви нужния респект и да уважи човешките права".

Правителството на Норвегия и инвеститорската къща Мартин Кюри също продават дяловете си, като изтъкват същите причини.

Две независими комисии на индийското министерство на околната среда стигат до извода, че проектът на Веданта „заплашва оцеляването на племето". И че даването на разрешение на Веданта за мината би било „незаконно".

В края на краищата през октомври м.г. индийското правителство спира проекта за мината (веднъж вече разрешен "по принцип") въз основа на съдебно решение, което забранява и планираното 6-кратно разширяване на рафинерията.

Веданта, разбира се, обжалва. Втората съдебна инстанция заседава на 2 февруари, но не излезе с окончателно решение, въпреки доказателствата, че рафинерията (част от целия минен проект) е построена в нарушение на индийските закони.
Второто слушане на делото ще бъде на 21 февруари.

Давид срещу Голиат, както нарича борбата на племето Стефан Кори от Survival. Точно като на филм, приказката за едно малко индийско племе, живеещо в свещена планина, е на път да завърши с щастлив край, като в най-гледания филм, a на нас ни остава да вярваме и да се надяваме, че доброто побеждава.