На 17 юли градът чества своя празник
Нашето черноморско крайбрежие е осеяно с красиви градове и селца, с прелестни места, но най-старият град по него е Созопол. Името Созопол означава "Спасеният град", защото това е град, който е устоял на многобройните набези, сякаш закрилян от Бога. Най-ранното селище в района възникнало още в края на 5 век преди Христа. Първоначално там се заселели рибари, земеделци, скотовъдци и металурзи, които добивали руда от близкия Медни рид.Подводните проучвания в акваторията на созополското пристанище разкриват останки от жилища, керамични съдове, каменни и костни оръдия на труда, датиращи от бронзовата епоха. В края на 2 и началото на 1 хилядолетие преди Христа, по югозападния черноморски бряг се заселват траките. Херодот твърди, че районът на днешния Созопол е заселен от тракийското племе скирмиади, известни в древността като опитни рудари, които поддържали търговски връзки с целия Егейски свят. В Созополския залив са открити и многобройни каменни котви и щокове, които свидетелстват за активно корабоплаване по това време.
През 620 година преди Христа, изселници от големия гръцки град на малоазийския бряг Милет основават на мястото на тракийското селище гръцка колония с името Антеа. Колонията се разраства и полисът, преименуван по-късно в Аполония, израства като важен търговски и пристанищен център в Черно море.
Наименованието Аполония идва от името на бог Аполон.
Антична Аплония е едно от първите места на Балканския полуостров, където прониква християнството, като от средата на 2 век е известното името на Елиос Публиос Юлиос - епископ на Деултум и Аполония.
Полисът се намирал в близост до земите на тракийските племена скирмиани и нипсеи, а стрегическо разположение му позволявало да владее подходите на богатите на суровини Черноморска Тракия и Странджа, както и да играе посредническа роля в търговията между Атинския морски съюз, полисите в Средиземнно море и тракийските племенни съюзи
При хан Крум през 812 година, Созопол за кратко влиза в пределите на българската държава.
Много търсачи на съкровища са търсели скрито имане по скалистите брегове на Созопол, в пещерите и околността, но до този момент са намирали единствено камъни и змии.
От XVIII-XIX век са запазени църкви и множество къщи, построени от дърво и камък, създаващи неповторимия архитектурен облик на днешен Созопол. Старинните икони и великолепните дърворезбени иконостаси представят забележителните постижения на художествените занаяти от това време. През 1974 г. Старият град на Созопол е обявен за музей. Около 180 жилищни сгради от средата на ХVІІІ и началото на ХІХ в. оформят облика на резервата. Като типично българска, градена от камък и дърво, созополската къща се родее с къщите от старопланинския и странджанския регион.
През 2010 година, при археологически разкопки на остров Свети Иван край Созопол, бяха открити мощите на св. Йоан Кръстител, които в момента са положени в обновения созополски храм „Св. св. Кирил и Методий". Това е смятано за чудо и знак до Бога, доказващ светостта на града.
Днес Созопол продължава да бъде любимо място за отдих, както на българи, така и на чужденци. Духът, запазил историята и съхранил времето, е нещото, което ведно с хората, го прави уникален и обичан.
Все още няма коментари