club50plus.bg

На 17 юли градът чества своя празник

Нашето черноморско крайбрежие е осеяно с красиви градове и селца, с прелестни места, но най-старият град по него е Созопол. Името Созопол означава "Спасеният град", защото това е град, който е устоял на многобройните набези, сякаш закрилян от Бога. Най-ранното селище в района възникнало още в края на 5 век преди Христа. Първоначално там се заселели рибари, земеделци, скотовъдци и металурзи, които добивали руда от близкия Медни рид.
Подводните проучвания в акваторията на созополското пристанище разкриват останки от жилища, керамични съдове, каменни и костни оръдия на труда, датиращи от бронзовата епоха. В края на 2 и началото на 1 хилядолетие преди Христа, по югозападния черноморски бряг се заселват траките. Херодот твърди, че районът на днешния Созопол е заселен от тракийското племе скирмиади, известни в древността като опитни рудари, които поддържали търговски връзки с целия Егейски свят. В Созополския залив са открити и многобройни каменни котви и щокове, които свидетелстват за активно корабоплаване по това време.

През 620 година преди Христа, изселници от големия гръцки град на малоазийския бряг Милет основават на мястото на тракийското селище гръцка колония с името Антеа. Колонията се разраства и полисът, преименуван по-късно в Аполония, израства като важен търговски и пристанищен център в Черно море.

Наименованието Аполония идва от името на бог Аполон.

Антична Аплония е едно от първите места на Балканския полуостров, където прониква християнството, като от средата на 2 век е известното името на Елиос Публиос Юлиос - епископ на Деултум и Аполония.

Полисът се намирал в близост до земите на тракийските племена скирмиани и нипсеи, а стрегическо разположение му позволявало да владее подходите на богатите на суровини Черноморска Тракия и Странджа, както и да играе посредническа роля в търговията между Атинския морски съюз, полисите в Средиземнно море и тракийските племенни съюзи

При хан Крум през 812 година, Созопол за кратко влиза в пределите на българската държава.

През 1453 г. жителите на Созопол доброволно се предават на османската армия и по този начин успяват да съхранят, както живота си, така и къщите и манастирите . Султанът дори направил града свое собствено владение, за да може да събира данъци от богатото пристанище (от мюсюлмани нямал право да взима). Въпреки това полуосторъв не бил опазен от набезите на казаците пирати. През 1623 г. те ограбили дори манастира "Св. Йоан Кръстител" и той престанал да съществува. Според легендата пиратите криели съкровищата си в подводните пещери по непристъпния скален бряг на Змийския остров, както местните наричат остров Св. Тома.

Много търсачи на съкровища са търсели скрито имане по скалистите брегове на Созопол, в пещерите и околността, но до този момент са намирали единствено камъни и змии.

От XVIII-XIX век са запазени църкви и множество къщи, построени от дърво и камък, създаващи неповторимия архитектурен облик на днешен Созопол. Старинните икони и великолепните дърворезбени иконостаси представят забележителните постижения на художествените занаяти от това време. През 1974 г. Старият град на Созопол е обявен за музей. Около 180 жилищни сгради от средата на ХVІІІ и началото на ХІХ в. оформят облика на резервата. Като типично българска, градена от камък и дърво, созополската къща се родее с къщите от старопланинския и странджанския регион.

През 2010 година, при археологически разкопки на остров Свети Иван край Созопол, бяха открити мощите на св. Йоан Кръстител, които в момента са положени в обновения созополски храм „Св. св. Кирил и Методий". Това е смятано за чудо и знак до Бога, доказващ светостта на града.

Днес Созопол продължава да бъде любимо място за отдих, както на българи, така и на чужденци. Духът, запазил историята и съхранил времето, е нещото, което ведно с хората, го прави уникален и обичан.