Според християнските вярвания, след смъртта и Възкресението си, в продължение на 40 дни Исус Христос се среща с учениците си, за да им разказва за Божието царство. На 40-тия ден, придружен от тях и от Дева Мария, той се изкачва на Елеонския хълм до Ерусалим, и оттам, пред очите на всички, се възкачва на небето (Евангелия от Лука 24, 50-53; от Марко 16, 19), което се смята за край на Христовия път на земята. Въпреки това, Христос не изоставя хората, а им изпраща Светия Дух на Петдесетница и не престава да се застъпва за тях пред Отца.
На български празникът се казва и „Спасовден“, дума, която етимологически произлиза от „спасение“.
Неслучайно първите организирани чествания в България на празника Спасовден в самото начало на 20 век. са се провеждали на този светъл ден. Христос е изстрадал човешките недъзи и грешки, показал е божествената си сила и се е възнесъл горе, за да гледа, направлява и помага. Време е да зрее житото, да се чертаят очаквания за реколтата и за бъдещето на хляба. Време на надежди и молитви. Според народните вярвания Спасовден е предзнаменателен – ако вали дъжд на този ден – годината ще е богата, а реколтата обилна. Спасовден се празнува с множество от хора, изобилие от хляб и сладкиши .... и слънце.
Ден на хляба
Спасовден е професионален празник на хлебари, шофьори, строители, хотелиери и цветари. В някои традиционни католически държави, като във Франция, Възнесение Господне е официален празник и почивен ден.
В народните вярвания, нощта срещу Спасовден е лечебна и болните ходят за росен, лягат до цветето и поставят до главата си някакъв дар за русалките-лечителки.
Все още няма коментари