Старите българи чествали Кръстовден като празник на земята

На 14 септември православната църква отбелязва един от най-големите си празници

080010.0

Normal_krustova

Кръстова гора, свято място. Снимка Катя Симеонова

Поклонение пред светия честен кръст Господен се извършва четири пъти през годината - на Кръстопоклонна неделя - третата от Великденския пост, на Великия петък преди Възкресение Христово, на 1 август и на 14 септември. Празникът Въздвижение на светия кръст се въвежда в християнския календар с няколко важни събития в историята на религията - чудодейното явяване на светия кръст на император Константин Велики; намирането на кръста на Голгота и връщането му от персийски плен. Константин Велики потеглил през 312 г. към столицата Рим, за да спаси града от властта на тиранина Максентий. Императорът поискал помощ от Бога, войската му била малобройна. Привечер, по залез слънце, на небето се появил кръст с надпис на него „С това ще победиш". През нощта самият Господ се явил в съня на Константин и му казал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръстове по щитовете и шлемовете на войниците си. Императорът направил това и така със силата на кръста победил тиранина и триумфално влязъл в Рим. Няколко години по-късно, през 336 г., майката на Константин, царица Елена, посетила светите места в Палестина, открила светия кръст Господен на Голгота и наредила на същото място да се построи Божи храм.

Чудодейната мощ на Кръста Господен

През 614 г. персийският цар Хозрой бил във война с Византийската империя. Превзел Йерусалим, разрушил църквите и отнесъл всички скъпоценности в Персия. Сред задигнатите светини бил и намереният на Голгота свещен Господен кръст. Византийският император Ираклий успял да победи Хозрой, който скоро след това бил убит. Наследникът му сключил мир с Ираклий и се задължил да върне пленниците и всичко, задигнато от баща му. Император Ираклий тържествено възвърнал в Йерусалим светинята - честния и животворящ Господен кръст.

Народът нарича празника Кръстовден или Кръст и го свързва настъпването на есенно-зимния сезон.

На Кръстовден денят и нощта, както казват предците ни, „се кръстосват", изравняват се и слънцето поема към зимата. Затова и жените „кръстосвали" или заривали стеблата на многогодишните цветя в градинките си – да не се „пресекат" китките им, защото от този ден нататък може да се очакват и първите слани. Според традицията на този ден селищата, които не са си нарекли събор, празнуват родово. Фамилиите се събират на тържествена вечеря, а на масата им има овнешко, сварено само в подсолена вода, печено „хвъркато", баница и печена или варена тиква. Тогава се правело и официалното откриване на седенките, очаквани с нетърпение от младите. А точно месец по-късно, сватбите вече стават позволени.

Старите българи чествали Кръстовден като празник на земята, защото с него започва есенната сеитба. Обредните практики при първата сеитба се превръщали в най-светлите празници в живота на човека, свързани с пожелания за здраве, плодородие и дълъг живот. Ритуалността им много напомняла сватбарската ритуалност, както подготовката за хвърляне на първото семе напомня тази за сватбения ден. Преди сеитба мъжът се измивал и задължително обличал чиста бяла риза – за първата среща със земята-хранилница. Воловете също били почиствани и грижливо вчесвани, а рогата им – закичвани с китки чеснов лук, завързани с червен конец срещу зли сили и уроки. За изпращането на стопанина се приготвял обреден хляб, обикновено без украса. Повсеместно се месели и колачета за впрегатния добитък. Най-важният елемент, който се спазвал, била ритуалната чистота на жената, която ще меси (т.е. да не е тя в месечен цикъл). За да бъдат чисти за Деня на засяването, съпрузите спазвали и „сексуален пост" вечерта преди Кръстовден.

В обреда на празника е включен и огънят с неговата очистителна сила. Най-възрастната жена от дома обикаляла сеяча и воловете с жар и пепел, взети от огнището, докато сключи кръг около им. Така очистителната сила на огъня трябвало да отдели дома от външното пространство, което в народните представи е чуждо и враждебно. След това жената, пазителка на семейното огнище, изпращала сеяча и воловете при широко отвори врати и с благословия. За нивата се тръгвало в тъмни зори. Слънцето трябвало да огрее сеяча, когато заорава първата бразда. Изгряващото слънце дедите ни посрещали гологлави, а към нивата се обръщали с „Добро утро". Трудовият ден започвал с обредно хвърляне на първата шепа зърно, което винаги било съпроводено с благословия.

Смята се, че от този ден водите на морето и на реките изстиват. На Кръстовден се спазва строг пост, схваща се в битово-житейски смисъл – вярва се, че постът на този ден предпазва от болки в кръста. От ранна утрин свещеник обхожда домовете и харманите и ръси с босилкова китка светена вода. „Полага кръста" на малка обредна трапеза, наредена върху нова домашно тъкана покривка. Стопаните даряват свещеника с жито и други продукти от новата реколта. На Кръстовден се поставя началото на есенната оран и сеитба. На този ден обикновено започва бруленето на орехи и гроздоберът, затова на някои места празникът е познат като „гроздоберник". Първото откъснато грозде се отнася в черквата да бъде осветено и после се раздава на близки и съседи с пожелание за здраве и плодородие.

В някои селища на Кръстовден се организират семейни служби и общоселски събори за здраве и напредък на семейството и на цялата селищна общност. Раздават се курбани, нареждат се тържествени трапези, придружени с песни и хора.

 На Кръстова гора се стичат хиляди хора, за да се молят за здраве и благоденствие
В нощта на 13 срещу 14 септември (Кръстовден) се случва масово религиозно събиране в сърцето на Родопа планина. Хиляди вярващи идват на хълма за нощната литургия в очакване на чудо. Бдението завършва с изгрева на слънцето, когато лъчите му докоснат върха на големия метален кръст. Православният поклоннически комплекс се състои от две църкви и 15 параклиса. Вярващите идват тук с надежда за изцеление.

В Средните Родопи е особено изразена почитта към Кръста Христов. За това се съди от факта, че и у мюсюлманите като насилствено ислямизирани християни, не се изличило силното благоговение пред кръста. Нещо повече, целият им живот минавал под неговия знак. С кръста те освещавали вода и лекували болните, благославяли млякото и хляба, погребвали с него починалите .


Създадена на 13.09.2014 г.

Коментари

Все още няма коментари