club50plus.bg

Сурва, Сурва, весела Година

Вълшебна тайна се крие в тъничката и стройна сурвачка, която отваря вратите на българската къща в първия ден на Коледа.
Традицията е възникнала у славяните по време на заселването им на юг от Дунава /около 485 г./. Сурвакането е съхранило през вековете много от народностното мислене и е най-типичният новогодишен обичай.
Сурваки се прави в новогодишната нощ и започва след първи петли на 1 януари. Сурвакари са само момчета от всички възрасти, но неженени, които тръгват с дрянови пръчки украсени с вплетени в тях нанизи от сушени плодове, пуканки, кравайчета, панделки, снопчета вълна и парички. Ходят по къщите и сурвакат за здраве, като започват винаги от своите родители и близки в семейството.

В новогодишната нощ присъства специално приготвена свинска пача, и то само от главата на прасето. На някои места в страната приготвят за вечерта непременно червен петел или пуйка. На трапезата сред изобилието от местни храни, баници, тутманик, зелник, млин, булгурник и други, трябва да има разпръснати чемширени листа и пъпки от дрян, които после се слагат в огъня.
Най-старият член от семейството завърта три пъти тавата със специално приготвената баница с късмети. Всеки взима това парче, което е срещу него, а парчето в повече се прибира "за Света Богородица", пазителка на семейството. Вярва се, че намереният белег в баницата, подсказва какъв ще бъде късметът на всекиго през годината. Домакинята обикновено слага като "белег" дрянови пъпки, златна паричка ,късмети с пожелания за здраве, плодородие, женитба, ученолюбие и други. Тази вечер членовете на семейството си отправят взаимно пожелания за здраве ,благодатна и щастлива година. Колкото повече искри хвърля огънят тази вечер, толкова повече ще са щастливи дни през настъпващата Нова година.

Сурвакарска благословия е наричана още

Блажанка, сурвакия, слава, молитва, представлява в известен смисъл вербална магия, чието действие би трябвало да осигури здраве и изобилие във всичко.
За съжаление през последните години този обичай се превърна в печалбарство за търговците, а не в неговия действителен смисъл – да бъде приготвена и ползвана от самите деца. Днес на много места се възраждат старите традиции – у дома започват да се изработват подобно старинните народни сурвачки, по спомените на бабите, съчетаващи в себе си красотата и багрите на творческото мислене.

Всяка област в страната има свои особености

с които приготвят сурвачките и с които се отличават от другите райони.
- Във Видинско и Благоевградско сурвачките се правят от дрян или дъб и се украсяват богато с бръшлян и златисти кравайчета.
- В Софийско се правят от цер.
- В Монтанско, Врачанско, Плевенско и Бургаско – от черница.
- Във Врачанско и Ловешко – от слива.
- В Софийско, Пернишко и Кюстендилско– сурвачките са от леска. Около тях са увити кадели с вълна, а в средата е затъкната ябълка и житни класове от най-плодородната нива.
- В Хасковско и Ямболско – сурвачките се приготвят от елшак и смайват със своята пъстрота и прелест.
- В Средна и Западна България церовите и дряновските сурвачки носят името "рогалки" и греят в сребърни багри, с което тържествено изразяват почитта към земята и семейството.
Но откъдето и да са, по всички тях се вият низи плодове, пуканки, разноцветни платнени и книжни изрезки или снопчета разноцветна вълна. Прастар произход имат сурвачките, затова според народния обичай, сурвакарите трябва добре да го знаят и спазват, за да се запази в своя автентичен вид. Когато произнасят своята сурвакарска благословия те застават не зад гърба на този , когото сурвакат, а пред него и тогава се произнася паметната благословия за живот, здраве и обилно плодородие. Напоследък юноши и деца, които се подготвят като сурвакари, тръгват не в полунощ на Нова година, както се е появило в миналото ни, а на сутринта. Те посещават предимно роднини, съседи и много близки приятели. Бабите благославят сурвакарите, а старите мъже ги почерпват с къс месо и чаша вино, с ябълки и орехи, а в торбата им слагат месо, сланина, суджуци и плодове. Дават им още кравайчета и парички.

Детската благословия звучи сакрално като повеля, преминала от век във век, за щастие и благоденствие на целия ни род в пределите на нашата Родина! В какъвто и вариант да са те, при всички присъстват основните пожелания за здраве и изобилие във всичко:

 

"Сурва, сурва година, пълен кошер със пчели,
голям клас на нива, пълна кесия със пари,
червена ябълка в градина, пълна къща с коприна,
голям грозд на лозе, живо, здраво до година,
жълт мамул в леса, до година до амина!"