club50plus.bg

На 19 октомври Църквата празнува скромния отшелник от Рила планина, когото още приживе наричали земен ангел и небесен жител. Най-великият светец на българската земя, преподобни Иван Рилски се родил около 876 г. в Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край р. Струма (край град Дупница). Бил съвременник на княз Борис (852-889) и на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. До 25-годишната си възраст бил пастир. От ранна възраст в душата на Иван започнала да се развива и крепне религиозната вяра. По това време из цяла България започнали да се строят църкви и манастири. Новооснованите обители ставали не само огнища на християнството, но и книжовни и просветни средища.

Желанието на юношата било да се посвети напълно в служение на Бога и в някоя света обител да се отдаде на монашески живот. Отначало Иван постъпил в близкия манастир "Св. Димитрий" под самия връх Руен. Тук той развил своите заложби към духовно съзерцание, получил образование и придобил знания от свещените, богослужебни и религиозни книги. Приел монашеството, но не останал задълго в обителта, а се отдал на живот в пълна самота, молитви, пост и лишения. Преподобни Иван Рилски бродел по много места, докато най-после се установил в рилската планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там основал манастир, който съществува вече хиляда години.

Извършил много чудеса през живота си и след смъртта си:

нахранил овчари, излекувал с молитвата си един луд, изцерил и изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята благодатна сила. След смъртта си през 946 година св. Иван бил погребан в основаната от него Рилска обител, но скоро след това цар Петър (927-969) наредил мощите му да бъдат пренесени в гр. Средец (София). Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е бил и канонизиран. Византийският историк Йоан Скилица свидетелствува, че в Средец мощите му излекували византийския император Мануил I Комнин (1143-1180). През 1183 г., по време на поредната унгарско-византийска война, унгарският крал Бела ІІІ превзелСредец и отнесъл мощите на свети Иван в своята столица Гран (Остергом). Според преданието, местният католически архиепископ твърдял, че не му е известно да съществува такъв светец, за което св. Иван го наказал с онемяване.

След като се преклонил пред мощехранителницата и поискал прошка, говорът му се възвърнал. Впечатлени и обезпокоени от това чудо, през 1187 г. унгарците върнали мощите на светеца в Сердика. Малко по-късно, след като цар Асен І освободил България от византийско робство, мощите били пренесени през 1194/5 г. в столицата Търново. Те оцелели по чудо след плячкосването на града при превземането му от турците през 1393 година. С разрешение на султан Мурад II през 1469 г. монаси върнали мощите в обновения Рилски манастир, където и до днес са предмет на преклонение. Като едно от значимите събития в нашата духовна история, Църквата всяка година празнува на 1 юли връщането на мощите на св. Иван Рилски.

Спасен до гроба на светеца

През едно лято бе намерено изгубено момче до гроба на Св. Иван Рилски
То изчезнало в Рила през едно горещо лято, но го намерили на другия ден сутринта при гроба на Свети Иван Рилски над Рилския манастир. Планинските спасители от Дупница открили 15-годишното момче, което обяснило, че се отклонило от групата, с която било, в района на на Очав дол. След като разбрало, че вече не може да открие хората си и че се е загубило, то слязло още надолу и открило черния път, който го отвел към гроба на светеца. Момчето било намерено в сравнително добро състояние. Успяло е да запази самообладание и това му е помогнало, нямало наранявания. През нощта е спал в гората, а на сутринта отново тръгнало на път, докато стигнало гроба на светеца, който го спасил в бедата. Така хората разбрали, че светията и днес извършва своите чудеса сред нас, хората, които ги заслужават.