По пътя на святото
Другият свещен град - Витлеем е неголям град, разположен на два срещуположни хълма. Допреди 10 години населението му, предимно християнско, наброявало към 10 хиляди души. Днес християните са абсолютно малцинство, жителите рязко са намалели. Но в дните около Коледа тук става истинско стълпотворение. Поклоници от всички краища на света се стичат, за да присъстват на религиозните служби в храма „Рождество Христово". Именно там, в подножието му, се е родил Исус. Вървим по стръмна улица на стария Витлеем. Камбанарията на целта ни – храмът, се вижда отдалече. Стигаме до площад, който сякаш е „запушен" от висока стена от дялан камък.
Час след минути, сред множеството от хора в единия ъгъл, забелязвам че те са се струпали пред висока към метър и нещо портичка в стената. Това е „вратата на смирението", през която се влиза в храма. Екскурзоводите предупреждават непрекъснато хората да си пазят главите. Видно е, че не е било лесно през вековете да се изпълни това указание – горният праг е буквално вдлъбнат. Вътрешността на храма поразява с величието си. Огромната зала е разделена на четири реда с по 11 мраморни колони, високи 6 метра. Под равнището на пода в отворен правоъгълник е запазен отрязък, мозайка от първия градеж. Той датира от ІХ век пр.н.е. и е най-ранната християнска църква. Базиликата е издигната от император Константин и майка му Елена над пещерата, в която се е родил Исус Христос.
Подобна атмосфера днес има градината на тукашния руски манастир "Св. Мария Магдалина". Под манастира е "Църквата на всички нации" – католически храм. Издигнат е над скалата, край която Иисус отправя последната Си молитва преди залавянето. Наблизо е станало и предателството на Юда.Особено мистична е Гетсиманската градина, където са били пресите за маслини, от които добивали зехтина. На свечеряване, когато поклонническият поток е отшумял и вечерната тишина потапя човек в драматизма на нощта, е времето, когато Иисус е предаден и заловен. Най-вълнуващият за християните маршрут в Йерусалим безспорно започва при някогашната римска крепост Антония - до Лъвската порта, северно от Златната. По времето на Иисус това място е извън очертанията на еврейския Йерусалим. Тук след бичуването на Спасителя Пилат оправдателно си измива ръцете и го осъжда на смърт чрез разпъване. На това място се издига храм, в чийто купол е изобразен голям трънен венец - спомен за Христовите страдания.
Все още няма коментари