club50plus.bg

На 20 юли православната църква чества  пророк Илия. Според писанията в Стария завет Свети пророк Илия е потомък на известния Ааронов род, живял по времето на израилския цар Ахав. Тъй като царят и съпругата му били яростни защитници на езическото идолопоклонничество, Илия се явил пред тях и предупредил, че Господ ще накаже греховете им с убийствена суша. Сушата продължила три години и шест месеца. Тогава Бог се смилил над изстрадалия народ и пратил своя пророк да им извести за края на бедствието.

Пророк Илия показва явно сходство със славянския гръмовержец Перун. Според народната вяра, когато светците си поделяли сферите на влияние, на Свети Илия се паднали летните гръмотевици...

Паднали му се летните трескавици,
Да си лети под синьо небо,
Да събира мъгли и облаци,
Да заключва в Черното море,
Да заключва – още да отключва,
да си дава роса и дъждьеве...
И още нещо: като препускал по небето с огнената си колесница, теглена от четири бели коня, Свети Илия пускал огнени стрели срещу лами и змейове, които ядели житото. Светкавици излитали и от копитата на конете му.

Дедите ни вярвали, че ако го нямало Свети Илия да убива ламите, нямало да има плодородие и на празника на светеца - Илинден, 20 юли, принасяли в жертва петел, „символ на слънцето". Правели най-стария петел курбан на Светията – та да остане нов, млад и жизнен „баща" на кокошките.

Стария петел принасяли жертва върху къщния праг. И по това, накъде ще отскочи, хората гадаели. Ако отскочи високо, преди да умре – в къщата ще има успех; ако скача навътре и особено ако достигне до огнището – ще има плодородие, сватба и много челяд в дома. В планинските области на Южна България, където Илинден се чества много тържествено, се устройвали селски сборове, а в жертва се принасял бик или овен. Приготвяли се и обредни хлябове.

Народната традиция забранява на хората на Илинден да се къпят в морето и реките, тъй като като Св. Илия обичал "да си взема курбан". Денят е патронен празник на кожухарите, абаджиите и терзиите