Трифонци и народната традиция

Двата дни след Трифоновден в народния календар също са празници с по-особен характер

061040.0

Normal_society

Двата дни след Трифоновден в народния календар също са празници с по-особен характер. По името на първия, и 2-ри, и 3-ти февруари са известни като Трифонци.

На първия Трифонец нашите деди заплашвали дърветата, които не раждат. Който имал ялово дърво в градината си, отивал при него и замахвал със секирата, а негов съсед или побратим го увещавал: „Недей, недей да го режеш. Добро си е дървото и тази година ще цъфне и ще върже.“

Обрядът, характерен главно за Родопската област, се нарича „трифоносване“ и засяга и бездетните жени и добитъка. Пак в този район третият ден от празниците се нарича Божа майка и се тачи от младите бездетни жени. Те изпичали големи пити от царевично брашно и ги раздавали на съседите.

В Източна България двата дни след Трифон Зарезан се знаят като Света Богородица и Симеоновден. И двата се почитали от бременните и нераждали млади жени. Избягвало се всякаква работа и най-вече рязане и сечене.

Симеоновден, който се отбелязва на 3 февруари, тук го наричали „Симеон–бележник“. Вярвало се, че нарушаването на забраната за работа ще доведе до раждане на дете или добиче с белег – „симьосано“. Поверието също гласи, че на този ден не трябва да хваща остър предмет. Трети февруари е и третият вълчи празник, тогава не се работи с вълна, не се изхвърля пепел и смет навън, за да не се разсърдят вълците. А в някои краища, дори се забранява употребата на думата вълк

И трите Трифонци в народния календар имат безспорна връзка с православните празници и традиции. В старобългарската притча за Трифон Зарезан намираме вплетено библейското сказание за отиването на Дева Мария с Младенеца в храма. Поверията и магическите действия срещу безплодие, които се практикуват на втория и третия Трифонец, явно са свързани с името на Светата майка, с вярата, че тя е покровителка на майчинството.

Първият Трифонец пък съвпада със Сретение Господне – 40-тият ден от рождението на Христа. И приели христянската религия, дедите ни не се отказали и от езическите си вярвания и обичаи – щом можели и на тях да се надяват за здраве и плодородие.


Създадена на 02.02.2014 г.

Коментари

Все още няма коментари