club50plus.bg

Има доказателства за живот и цивилизация и преди потопа в Черно море, твърди археологът Тодор Димов 

Тайните в Древния град на мъртвите край Дуранкулак и праисторията на хората, живели тук, се разгадават вече близо половин век от родните археолози, но резултатите поставят все повече въпроси. Какво се е случило преди на това знаково за световната и европейската история място и не е ли бил тук, на някогашния бряг на езерото, предшественикът на всички високоразвити неолитни култури по поречието на Дунав и на север към южноруските степи и Украйна? Като се започне от Хаманджийската, най-развитата култура шедьовър (наречена е на името на старото, чисто българско до 1940 г. село Хаманджия в дн. Румъния – б.а.) и се стигне на запад до Винчанската на Стара Европа през Боян, Хотница и т.н.

Находките от Дуранкулак се считат за аргумент в полза на една хипотеза за библейския потоп в Черно море на откривателя на потъналия „Титаник“ проф. Робърт Балард, припомни археологът Тодор Димов. Той е зам.-ръководител на разкопките в Езерния град, започнати от доайена, покойната проф. д-р Хенриета Тодорова, и участва в ХХІ национална конференция „България в световната история и цивилизации – дух и култура“ във Варна. За наш късмет Масачузетският технологичен институт, който разсекрети технологиите на НАСА и работи с космическата агенция, има целия финансов и интелектуален ресурс да изследва този феномен, който касае цялото човечество, каза археологът. Той припомни, че Черноморският катаклизъм, който морските геолози сравняват с потоп, е през 5565 г. пр. Хр., а началото на културата Хаманджия е 5300-5250 г. пр. Хр. Нейната най-стара идентифицирана фаза се нарича Блатница, както я назовал Тодор Димов по древното име на Дуранкулак. Хронологично се губят два века между потопа и зараждането на тази неолитна култура, които в мъглявината на хилядолетията са почти нищо, но иначе не са малко. Според хипотезата на археолозите това са годините, които са били необходими на хората да бягат, отстъпвайки, на 100 км навътре от морето, за да намерят нови места за своя живот. И вероятно те са били създателите на още по-древна цивилизация показват все още оскъдните доказателства. Половин век вече цялата археологическа колегия от Сърбия, Румъния, България и Турция търси и продължава да търси предшественика на неолитните старини. Тези хора са живели на брега на някогашното сладководно езеро, „наклякали като жаби на блато“, и когато морската вода, преодолявайки Босфорския праг и качвайки нивото всеки ден с 20-25 см, са били принудени да бягат по 3-4 км на ден. А за оня човек, който не познава колелото, няма впрегатни животни, защото само ги яде, а не ги използва за помощници, било е нещо страшно, разказва археологът. От тези хора може да са оцелели само една трета,останалите или са се удавили, или са били покосени от болести и измръзване. Напусналите тази ветровита степ на Добруджа са оставили един развит поминък тук. Климатът преди катаклизмите им предлагал прекрасни условия. Температурите стигали рекордните 45 градуса и зима в сегашния смисъл не е имало. Праисторическите обитатели на Езерния град са жънели по две реколти годишно. Имали са и най-древните улици и каменни къщи на континентална Европа, план, ориентиран по посоките на света. Средната продължителност на живота е била до 28-30 години, рядко до 40. От този потоп тежко е пострадала тукашната културна човешка общност,чиито наследници явно се явяват по-късно носителите на културите Дуранкулак и Варна. Всъщност знаем едва 25-30% за тогавашния живот, посочи Димов на форума във Варна. За потапянето на сладководното езеро от солената вода потвърждава и наличието на желязо в ранната каменно-медна епоха. Отлагането му по медните бижута в подводните гробове е станало по галваничен път в солена среда.

През 1998 г. американските геолози от Колумбийския университет Уилям Райън и Уолтър Питман публикуваха книгата „Потопът на Ной“(Noah’s Flood), в която развиват теорията си за действителните събития преди хиляди години от края на ледниковия период и пороите, прехвърлили Босфора в Черно море със силата и мощта на 200 Ниагарски водопада. По-късно и независимо от тях Робърт Балард издирва при експедиция с наши учени следите на библейския потоп и Дуранкулак му се оказа една от опорните точки за разбулването на тайните. Техните доказателства, ориентирани към древността, аз търся и намирам на терен, посочи Тодор Димов. Самият той наистина впечатли Балард с находките си от 7000 години, които нареди в изложбата „Мит, власт и злато на една несъстояла се цивилизация“ през 2003 г. в Албена и оттам американският подводен археолог буквално се изстреля за Дуранкулак.

„Упрекваха ме през годините, че едва ли не искам да се закача за американски пари, че търсим нефт, а аз нямам нищо общо с нефтопреработвателната промишленост. Заплашваха, че янките ще дойдат да ни шпионират и какво ли не още…“, спомня си археологът. Той продължава да твърди – само учените отвъд Океана могат да намерят доказателствата на тази хипотеза, че древните обитатели на Дуранкулак са имали свои предци. Само американците имат ресурса да слязат и изследват на 100 м под водата и да открият това, което ние не можем. Два керамични фрагмента да се намерят на дъното, на мен друго не ми трябва, признава още Димов. Праисторическата археология е до голяма степен история на изкуството. Все още няма писменост, а керамиката освен че е първата изкуствена материя, първата азбука, тя е голямото изкуство от тогава, в което нищо не се повтаря.

Британският в. „Дейли мейл“ обяви през 2015 г., че палеолитното селище на големия остров в Дуранкулак е Добруджанската Троя. А ние отдавна го наричаме така. Родните археолози разкриха на обекта най-голямата известна досега сграда на 7500 години и показаха, че Добруджанската Троя е по-стара от известния античен град, чиито останки се намират в днешна Турция. Явни следи от живот край езерото Дуранкулак археолозите са открили още от 5400 г. пр. Хр., а Троя се смята, че е основана през 3000 г. пр. Хр. „Ако се окаже вярна хипотезата, че Троянската война е приключила през 1241 г., то със сигурност може да се твърди, че когато се е водила битката за Хубавата Елена, в Дуранкулак вече е имало тракийски етнос“, отбелязва Тодор Димов.

В некропола край Дуранкулак са открити 1204 гроба. В света са открити само още три некропола от същата каменно-медна епоха: Варненският с 294 гроба, до румънското село Черна вода с 450 гроба и до село Черника край Букурещ с 400 гроба. Златото, открито в некрополите край Дуранкулак и Варна, категорично е най-старото обработено злато в света. В Езерния град е открито светилище на Великата богиня майка Кибела от края на IV-I в. пр. Хр.,тракийско селище от XIII-XII в. пр. Хр. от късна бронзова и ранножелязна епоха, античен некропол на западния бряг на езерото от III-IV в. пр. Хр, старобългарско селище от IX-XI век.

Обектът вече е социализиран, но предстои да се експонира на открито, да се направят възстановки на две неолитни сгради с целия им интериор – пещта, рогозките, за да се види битът на древните обитатели.