Проучването, огласено в навечерието на 15 март, Световен ден на потребителя, разкри, че в дъното на класацията са още Румъния (49 на сто) и Унгария (41 на сто).
Най-добри материални възможности имат потребителите в Люксембург, Швеция и Холандия.
Нивото на материални лишения се измерва като процент от жителите, които не могат да си позволят да отделят пари за най-малко три от следните девет неща: неочаквани разходи, едноседмична годишна почивка далече от дома, погасяване на ипотека или битови сметки, храна с месо, пиле или риба всеки втори ден, поддържане на дома достатъчно топъл, перална машина, цветен телевизор, телефон или личен автомобил. Процентът на материални лишения варира в държавите членки от 4 на сто в Люксембург до 55,5 на сто в България, като средната стойност за ЕС е 17 на сто.
Българите са на предпоследно място, преди румънците, по пазаруване в интернет - само 5 на сто от съгражданите ни през 2010 година са купували стоки за лична употреба чрез мрежата в сравнение с 68 на сто в Дания, 67 на сто във Великобритания и Холандия, 59 на сто в Германия и Финландия и 40 на сто средно за гражданите на Европейския съюз. Зад граница по интернет са пазарували двойно по-малко българи – 2 на сто, но средно за Европа този процент също не е висок – 9 на сто.
Българите са сред най-недоверчивите в ЕС по отношение на безопасността на храните. 46 на сто от анкетираните са заявили, че значителна част от хранителните продукти, които се продават на пазара, не са безопасни. Само румънците вярват, че ядат по-лоша храна от нас (50 на сто недоверие). За сравнение – едва 8 на сто от хората в Люксембург, 9 на сто в Холандия и Великобритания и 11 на сто в Австрия се съмняват в безопасността на хранителните стоки, които се продават в търговската мрежа.
Цялото изследване е на адрес: http://ec.europa.eu/consumers/strategy/facts_en.htm#5CMS
Средната месечна работна заплата в България е близо 670 лева, пенсията е под 300 лева, а в ЕС средното заплащане за един час работа е близо 21 евро.
Все още няма коментари