club50plus.bg

Основоположниците на общочовешко възпитание на нравите и народностно достойнство

Още в първите години след Освобождението сред българите, които пазят в сърцата си родолюбиви пориви, се появява необходимостта да засвидетелстват почит и преклонение към тези, които през вековете с перо или меч отстояват българската духовност, борят се за независимост и свобода българска.

Така спонтанно започва честването на Деня на будителите - деня на духовните водачи.

Първото отбелязване на празника

става в Пловдив през 1909 г.

Тук е мястото да припомня, че много от важните дати в българската история, още преди Освобождението, водят своето начало от Града на тепетата.

През 1857 г. възпитаниците на българското пето класно училище „Св. Св. Кирил и Методий" за първи път в страната честват двамата славянски просветители.

На 29 ноември 1859 г. на богослужението в катедралната църква „Света Богородица" един ученик започва да чете Апостола на български език. На следващия ден четенето се повтаря. Настъпва сбиване. Въпросът е отнесен до Патриаршията. Откъдето идва и първото разрешение: в двете църкви „Света Богородица" и „Свети Димитър" четенето да се редува - на български и на гръцки.

Години по-късно Любен Каравелов ще сподели: „В Пловдив се появи първата планета на българското Възраждане." И първият повик:

„Ние сме българи и искаме да живеем по български.”

През 1855 г. в къщата на Найден Геров Станислав Доспевски урежда изложба на икони. Това е първата художествена изложба в България.

През 1856 г. Христо Г. Данов и сътрудници основават „Дружествена книговезница". Положено е началото на българското книгоиздаване и книгоразпространение.

Това са само някои от събитията, записани в културната история на България, с начално място Пловдив.

От 1923 г. 1 ноември е общонационален празник,

въведен със закон като „Ден на народните будители". Ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки „строители на съвременна България".

След десетилетно прекъсване (от 1945 до 1992 г.) традицията на празника е възобновена. Идеята за възстановяването е на проф. Петър Константинов, председател на Общонародното сдружение „Мати Болгария".

В действащия през 1923 г. православен календар 1 ноември е бил Денят на Свети Иван Рилски - светеца, който за предците ни е учител и закрилник; един от първите духовни просветители и всепризнат покровител на българския народ.

Денят на Свети Иван Рилски се превръща в празник за всички знайни и незнайни книжовници, народни трибуни и мъченици, които носят в гърдите си неугасващия пламък на българщината.

И ако на 24 май, празника на Светите братя Кирил и Методий, честваме родната си книжнина и славянска писменост, то на 1 ноември

отдаваме почит на българското национално самосъзнание, култура и достойнство.

Отдаваме почит на онзи пръв горд български хан, поставил основата на държавата ни, благославяйки я с думите „Да бъде!"

Прекланяме се пред делото на братята Кирил и Методий и техните ученици.

Пред безименните монаси и техните пожълтели преписи.

Отдаваме почит пред знайни и незнайни просветители, положили традицията не само на една плодотворна книжовна дейност, но преди всичко на едно общочовешко възпитание на нравите, народностно достойнство и потомствени добродетели.

Прекланяме се пред подвига на тези, които запазиха традицията и я предадоха от поколение на поколение през цялото ни историческо житие на българи.

Пред тези, които съхраниха българското национално самочувствие, градено стъпка по стъпка, година след година, през векове на робство, насилие и народни страдания.

Благословени да са делата на българите и да пребъде през вековете почитта им към познанието!

Благословен да е денят, в който народът ни отдава почит на своите духовни водачи!

Благословен да е Денят на народните будители, необходим ни, за да запазим българското самосъзнание, дух и независимост!