club50plus.bg

Димитър Димитров е събрал живата история на село Равно поле, Софийско. Той е 61-годишен, вече пенсионер, от години се е интересувал, питал и събирал исторически факти за хора и събития, свързани с миналото на село Равно поле. Разказва с охота историите, които е събрал и научил. Той е увлекателен и интересен разказвач. С часове можеш да го слушаш и пак няма да успее да ти разкаже за всичко онова, което знае за миналото на своето село. Той е краевед, истински местен родолюбец, усетил в себе си потребността да събира позабравени или не узнати досега факти за миналото на района.

Димитър разказва, че първите исторически данни са от 1405 година, когато е основано първото селище тук, доказано в изследванията на историка проф. Петър Петров, в книгата му „Съдбовни векове за българската народност”. Страх ги било турците от нашите гори. Често били обезпокоявани от хайдути и черкези разбойници. Затова турците избирали да се заселяват на открито и на равно поле. Някой си хаджи Караман бил първият, който се описва в прастарите тефтери, в които отбелязвали събирането на данъците. Беят имал богат чифлик в Лозен. Веднъж му се загубва една биволица. Обикаляли дълго хората на бея  да я търсят Намерили я след няколко дни сред блатата, родила две биволчета. Като разбрал това беят си казал, щом животното е намерило най-доброто място за живеене, тук ще построя своя нов чифлик. Около него се заселяват българи. След него тук се  заселил бей Барио.Тогава селото се нарекло на негово име Бариево.

  По-сигурно описани за тукашното място дава пътешественикът Евлия Челеби, който минал оттук през 17 век. Отседнал в хан на пътя София-Пловдив. Той пише: „ Отиването ми от София за Истанбул през реджеб 1072. Най-напред като излязох от чистата София на 15 реджеб (т.е. 1662г) вървях на изток през онова осеяно с лалета поле и стигнах в село Лозена. След това стигнах до село Хаджи Караман. Това е едно култивирано село в края на едно широко поле, триста къщи и една приятна джамия. То е достойно дори да бъде град. Цялата околност на това село е свързана в един култивиран пръстен. Оттам вървяхме на югоизток и стигнахме в село Орманлии (Лесново).” Според него, село, в което има баня и джамия се смятало за благоустроено. Говори за някаква култура на бита, за изградени подредени улици на селото. Челеби дословно пише, че основният поминък на населението  е животновъдството. Наоколо има много хубави ливади, тук се отглеждали коне, елитни породи за нуждите на турския конак.

  После Бариово се преименува в Робертово. Писателят Добри Ганчев, бил първият учител на Фердинанд по български език. Тъкмо той описва случката, присана през 1923 г. Тъстът на Фердинанд бил Робърт І Пармски, баща на княгиня Мария-Луиза, запален ловец. Когато гостувал на Фердинанд, ходели наоколо на лов, стреляли по патици. Местните хора го черпели богато, за да се представят добре, той им бил благодарен. От радост в чест на посещението на големеца местните хора решили през 1894 година да преименуват селото на Робертово. Това описва Добри Ганчев в книгата си „Спомени за княжеското време”. В книгата си  той пише още: „Ний, които преживяхме погрома и доживяхме туй страшно падение, ний няма да го забравим. Много е тежък споменът за него. А е тежък, защото Фердинандовата самозабрава се крепеше върху нашето унижение пред него. Нашата сервилност, нашата робска покорност и послушност издигнаха този неуравновесен тип. Мигахме пред самовластието му, пред глупешките му махове, дори и пред пороците му, а най-добрите измежду съвременниците му се надпреварваха да го славят”.

  В краеведческата монография на Цветко Николаев „Нови хан през вековете” село Равно поле се споменава във връзка с Международния път, или „Военният път от Белград за Цариград”, така го нарича Иречек. От София пътят е минавал покрай северния край на днешното село Казичене, южно от Равно поле, Елин Пелин, Лесново, Богданлия и нататък северно от Вакарел. Този път, останал в паметта на населението с името „Трояно” (от римския император Траян). „До към средата на 16 век всички пътешественици споменават в пътеписите си селата: Вакарел, Орманлия(дн.Лесново), Хаджи Караман или Ачик арман (днес Равно поле) и Казичене. Хората тъгували по „Трояно”. От втората половина на 16 век вече всички пътешественици от Западна Европа, като описват пътя, по който са минавали, го сочат под селата Горни и Долни Лозен, далече от „Трояно”.

 Има сведения, че оттук са минали трима ботеви четници

 Единият бил македонец. Той бил касиер на четата, носел чанта с  много пари. Но се страхували, че ще бъдат нападнати от черкези. По онова време наоколо върлували банди, които се препитавали от грабежи. Стигнали село Мусачево, криели се. През деня излезли и се насочили към Равно поле. Забелязани били от турците, пресреща ги башибозук  в местността Китанов вир, там цял ден водят сражение.  Двама от четниците са убити, главите им са набучени на кол, телата им са погребани тук в двора на църквата „Света Троица” в Равно поле. Третият, македонецът, се спасява  в ледените води на вира, диша три дни през тръстика и после се спасява в Македония. Преди това отсяда при един кръчмар и оставя на него парите с молба да ги пази, докато се върне. След две години Бъйлгария се освобождава. Връща се след още няколко години македонецът да си върне парите, но кръчмарят решил, че е загинал, накупил имоти и земя, похарчил всичко. Потропъл македонецът на вратата на кръчмаря, казва му „Дай ми парите!”. – „Утре ще ти ги дам” – казал кръчмарят. На другия ден го намерили обесил се на гредата в кръчмата си. А македонецът станал после депутат в  първото българско народно събрание.

   В селото има килийно училище, основано през 1860 г., а през 1883 г се разкрива светско училище. Когато турците напуснали тези места, чифликът бил използван за училище. Богата е историята на това село започва от древно време, преминава през векове и драматични исторически събития, днес Димитър Димитров се опитва да събере паметта на времето и случилото се в този красив, плодороден край. Разказът му продължава.

 През 30-те години на миналия век дясната ръка на Гешев се е казвал Иван Симеонов, адвокат, роден в Равно поле. Има сведения, че той е действал като разузнавач. Веднъж през София минавал от Париж за Истанбул турското военно аташе. Посрещнали го на гарата с кола, шофьор бил Иван Симеонов. Наели най-добрия крадец по онова време, един евреин, той успял да подмени куфара на турчина, в който имало много ценни за военното разузнаване документи.

Знае се за Лазар Добрич, който пръв бил удостоен с титлата сеньор на цирковото изкуство. Той също е от Равно поле. Тръгва рано по Европа, обикалял цирковете. През 70-те години получава пръв тази престижна за времето си титла на италианското цирково изкуство. Той пръв  в света изпълнил онзи, смразяващ кръвта номер, наречен „трапец на смъртта” – ходене горе високо под купола по въже, без предпазно въже. Лазар Добрич бил много добър приятел на нашия голям борец класически стил Никола Петров, който има световна известност.

Следва