club50plus.bg

Дойде ли февруари, обикновено всички се сещаме за едно- празника на виното или празника на влюбените или двете заедно, но „обединени” от непрестанни разногласия и дебати. Защо се случва така и какво против празниците можем да имаме?

Знаете, че причината не е в Трифон, нали? По-скоро е във Валентин, който със своите стрели „покосява” наред...и влюбени, и не до там влюбени, и разлюбени, и трезви, и пияни... Всъщност, Валентин стреля основно по недоволните - недоволните от себе си, от живота си, от останалите, от живота на останалите, от съседа, от продавачката в магазина. Да, точно там се крие неговата коварност- че ни напомня колко отвратителни можем да бъдем, ако не харесваме живота си. Особено на този ден. Но нека започнем от някъде.

Защо пък да не е от жената, която докато приготвя обичайната съботна вечеря у дома, ще получи сърцевиден балон или обикновен зюмбюл, купен от първата изпречила се на мъжа и ромка на пазара? И се питате защо тя не харесва този ден? Много просто- защото съседката е получила огромен букет с рози от съпруга си или пък вечеря в изискан ресторант, а може би и някое красиво и скъпо бижу. Тази лоша съседка и този толкова прекрасен неин съпруг...какво повече да си говорим за тях?

Но нека надникнем и в дома на жената, която дори няма да види мъжа си на този ден, защото той ще е твърде зает да празнува със или без Трифон, но тотално отрязАн. За него Валентин е глупав гей, който е измислил още по-глупав празник, на който е възмутително да се покажеш мил, обичащ и нежен. Защото за някои български мъже да си мъж означава само едно - да тропнеш по масата, да надигнеш чашата с ракията, да напсуваш Валентин и роднините му и дори да не се сещаш, че имаш жена, която също заслужава обич, ако не валентинска, то поне зарезанска. Само, че да пиеш по вино с жена си и да и кажеш две хубави думи, отново не е кой знае колко мъжко в очите на не малко български мъже.

А дали жената с огромния букет и диамантите има право да е недоволна? Разбира се. При нея или букетът не е достатъчно голям, или пръстенът е твърде кичозен, или не дай си Боже, не е чак толкова скъп. А и още по-големият проблем тук е, че тази жена всъщност не празнува. Тя използва празника, за да и купуват разни неща.

Има ли още недоволни? Ама разбира се. Ето ги, наредени са на опашка.

Виждате ли онази дама на средна възраст, която яростно размахва пръст срещу празници, които нямат нейния произход. Ами да - това е родолюбката, а може и родолюбецът, който няма пари за едно цвете или по-скоро не иска да ги даде за нещо подобно и му е най-лесно да се обяви за българин с главно Б. Хубаво оправдание, най-правдоподобното сред всички- такова, на което не можеш да кажеш и „гък”. Не, не че дълбоко в себе си някои дами не си казват „е, аз не го карам да празнуваме, ама едно цвете нямаше да е излишно”. И преди съм го казвала, и пак ще го спомена - да подариш цвете от уважение към най-красивото чувство, не те прави българофоб, а възпитан, интелигентен и обичащ мъж, но това е толкова трудно да се обясни на мъже, които се прекланят пред Трифон и се срещат ежедневно с него, че...по-добре да преминем към останалите на опашката.

Ето го и онзи господин, на който просто „не му се занимавало с глупости”. Да, има ги, и те са много. Такива мъже, за които не, че не е мъжко да покажеш любовта си, а че точно на този ден било някак нагласено. Към тази „идеология”, разбира се, се присъединяват и много дами. Все още не мога да си обясня как точно на 14-ти не ти се занимава с глупости, а на рождения ден на жена ти, ти се занимава? А на 8ми март пак ли не ти е особено занимателно или тогава комунистите са виновни? Каква точно е разликата? И не знам защо, но наблюденията ми сочат единствено това, че не ти ли се занимава днес, то не ти се прави нищо и по принцип. Да наричаш любовта глупост пък е едно от най-глупавите изказвания, които можеш да чуеш изобщо.

Ами онези- прясно изоставените или постоянно търсещите и не намиращи партньор? Те може би най-много мразят Валентин, сякаш той им е виновен, че и тази година няма да получат дори един зюмбюл...онзи проклет зюмбюл, който онази жена всяка година изхвърля...още на следващия ден, когато мъжът и отиде на работа.

Има и още. Не са само тези. Стотици причини, които да изтъкнеш, за да се откажеш от Валентин, да го обявиш за чужденец, да го обвиниш в глупост и лиготия, да кажеш, че е прахосник, който само ни подтиква към излишни харчове, да хвърлиш по него проклетия грозен зюмбюл, който получаваш всяка година...

Оказва се, че Валентин ни прави много по-недоволни, отколкото влюбени, щастливи, признателни и усмихнати. Оказва се, че ако не ни пречи по един начин, ще ни „тъпче” по друг. Свети Валентин всъщност влияе много повече на самочувствието ни, отколкото на желанието ни да се усмихнем, да направим човека до себе си щастлив, да му покажем, че сме му благодарни, че го има...

Оказва се, че Валентин е могъщ, защото е в състояние да направи всеки нещастен...по свой си начин. Дали ще е като не е достатъчно щедър, в сравнение със съпруга на съседката...Дали ще е, защото няма достатъчно пари...Дали, защото се спира все на евтини цветя или на самотни хора...все едно...Причините са много, само, че никоя от тях не се дължи на празника, защото сам по себе си той трябва да е най-прекрасният, почитащ онова чувство, без което не можем, без което нямаше да съществуваме изобщо...Всички тези причини се дължат само и единствено на нас- на нежеланието ни да се усмихнем, на неблагодарността ни за зюмбюла, на страха ни да не изглеждаме лигави, твърде обичащи и размекнати...сякаш това е срамно!

Свети Валентин е празник, а не повод за спорове дали да се празнува, дали да не се, дали сме българи или не сме, ако решим да купим по един сърцевиден балон. Свети Валентин е повод да обърнем внимание на най-великото чувство и да благодарим, че можем да го изпитаме...И наистина можем... дори и само с купуването и надписването на една картичка, можем да се почувстваме различно...да усетим любовта. А, когато я няма в сърцата ни, тогава винаги ще са виновни другите... И това е най-лошото - да я искаш, без да можеш да я дадеш. Да мразиш празника, защото не знаеш какво е да обичаш делника...всеки един ден, всеки един час от живота си... Защото любовта не е само между двама души. Тя е навсякъде и във всичко.

Откривайте я всеки ден. И бъдете благодарни за това, че имате сърца да я усетите. А Валентин... независимо от къде идва и колко е лигав, той винаги ще е повод за нещо красиво... стига да има красота в самите вас.

Честит ви Трифон Зарезан и Свети Валентин! Изпийте по чаша вино с любим човек и му кажете, че го обичате. Дали ще ви е мъж, жена, гадже, дете, майка, баща, баба или някой много близък приятел...винаги си заслужава!