На 4 декември Православната църква почита света Варвара и с този празник започва Коледният цикъл от празници. Варвара била дъщеря на знатния езичник Диоскор и живяла по времето на римския император Максимиян. Тя била дръзка и смела и приела Христовата вяра без съгласието на баща си. Баща й се разгневил и сам я предал на властника, който я подложил на жестоки мъчения. Накрая била осъдена и обезглавена лично от Диоскор през 282 г.
Женска Коледа или Варваринден
Така е познат денят сред народа. Този празник бил за девойките и младите жени, те се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве. Този ден е имал и гадателна насоченост в обичаите - по седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи.
В южните краища на страната ни св. Варвара се почита като покровителка на шарката и други детски болести и затова през двата дни жените не похващат никаква домашна работа, за да не разсърдят светците. Те приготвят „благи пити" и намазани с мед ги раздават из махалата. Намазват челцата на децата с мед, за да не боледуват от „баба Писанка" (шарката). Друг обичай в деня на св. Варвара е да се вари боб и да се слагат по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце.
В някои райони Света Варвара се почитала като покровителка на домашните птици.
В Тракия има обичай вечерта срещу св. Варвара да се нареди първата кадена вечеря - „кадилка". Стопанките изпичат обреден хляб, варят жито, като в него пускат зърна леща, грах и боб. Върху хляба се пали дълга, завита на кълбо „варварска свещ". Тя се запалва и през следващите две кадени вечери - срещу Коледа и срещу Сурва, и после се пази през цялата година. Ако завали градушка, жените изнасят свещта и я запалват с вярата, че ще спрат стихията.
Празничната трапеза се прекадява от най-възрастната жена в къщата. Тя вдига хляба високо, за да пораснат посевите високи. През първата кадена вечеря в огнището гори дебел пън, като пепелта от него се пази и с нея се ръсят нивите, за да има богата реколта. Рано сутринта на Варвара стопанките разпръскват варени царевични зърна на двора и ги ограждат с въже - за да не се губят кокошките из чуждите дворове. В Северна България на Варвара, Сава и Никулден се правят семейно-родови служби. Тогава се колят и курбаните за новите къщи, построени през изминалата година. На св. Сава се приготвят ястията за следващия голям празник - Никулден.
Все още няма коментари