club50plus.bg

На 2 октомври т. г. се навършват 166 години от смъртта на благодетеля на новобългарското училище, големия възрожденец Васил Априлов. Изправена пред триметровата статуя на бележития възрожденец Васил Априлов, издигаща се  гордо и величествено пред  Априловската гимназия в Габрово, съм изпълнена с преклонение и почит към голямото му дело приживе. Та той е починал на годините, на които аз съм днес. А е свършил толкова много. Вглеждам се в образа, създаден за паметника, който е от преломен момент в неговия живот, когато прочита книгата на Юрий Венелин “Древние и нынешние болгаре”, след това той твърдо решава да положи основите на новобългарското светско училище.  Знайно е, че идеята за паметник на Васил Априлов е замислена от признателните и родолюбиви габровци. Трудно и бавно се събират даренията. Общоградско събрание, свикано на  20 ноември 1929 г. създава комитет, в него влизат  директорът на гимназията, двама учители и четирима граждани. Комитетът добива гражданственост, среща  пълната подкрепа на прогресивната габровска общественост и  се отправя призив към българския народ за събиране на средства за реализиране на паметника. Отзовават се училища, обществени организации, държавни и частни предприятия, правят се частни дарения, набират се средства от вечеринки, от продажба на печатни произведения за Априлов и се достига необходимата сума от над 1 милион лв. Равносметката показва, че габровската общественост е проявила отзивчивост и съпричастие – две трети от общата сума е набрана от нея На  29 юни 1900 г. се полага основният камък на паметника пред  габровската гимназия, когато се чества 25-годишния юбилей на първия му  випуск.

     Има  решение паметникът да се открие по случай 100-годишнината на Габровското училище. Изборът на проект е с конкурс, печели го скулпторът  Кирил Тодоров с неговото  мото “Будител”. Барелефът е излят от бронз в Италия. На  гладкия мраморен стълб се чете  надписът:  „Молим Бога да пробуди в българския народ съчувствие към славните предци и към съдбата на Родината.” В основата на паметника са четири барелефа с етапите в историческото развитие на нашето образование - килийното училище, в него обучението се води от духовно лице и образованието има подчертан религиозен характер. Втората,  западната страна,  представя училището в одаята на занаятчията, който шие потурите си и докато прави това, учи децата на черковнославянски букви.  С дългата си пръчка въдворява ред и дисциплина. Третият барелеф на задната страна, представя взаимното училище, където по метода на Бел и Ланкастер един учител с помощта на по-напредналите ученици може да обучава едновременно до 200 – 300 ученика. Барелефът на челната страна на паметника изобразява новото училище, където преподаването се извършва по изискванията на звучната метода. Пиедесталът е изработен от полиран гранит и символизира твърдостта на българина.

   Габровската общественост е благодарна и признателна на своя съгражданин за свършеното от него, отдава му заслужена почит, засвидетелства уважение и преклонение към безсмъртното дело на Васил Априлов. Доказва през времето специалната си, коленопреклонна обич към своя съгражданин. По случай 50 години от смъртта му неговите кости се пренасят от Галац, Румъния и се полагат  в родна земя. Приготовленията за посрещането на свещените останки на българския възрожденец са от няколко месеца. На 1 октомври всички габровци излизат вън от града, на шосето за Търново да ги посрещнат. Процесията приближава, погледите се приковават в  бронзовия ковчег, поет от членовете на градската управа.  Прозвучават  речи. Процесията се отправя към главната църква на града, после към двора на гимназията, където  се извършва погребението на костите. Най-после е изпълнена волята на благодетеля да бъде погребан в своята  родна  габровска земя. Венци и живи цветя отрупват паметника. И всяка година е така на датата 2 октомври, когато признателната габровска общественост отдава заслужена почит и засвидетелства отново своето уважение и преклонение пред безсмъртното дело на Васил Априлов. Стоя пред паметника и духът ми се покланя пред голямото дело на възрожденеца Априлов. И днес той  се издига пред Априловската гимназия, висок и достолепен.

   Приживе Васил Априлов казвал: “Каквото можах – направих, по-хубаво нека направят могъщи”. Делото и значимостта на този велик човек живее в неговите потомци, в поколения научени на четмо и писмо, събрали знания, опит и умения, за да са българи със самочувствие, с високо чувство на гордост и национално самосъзнание.