club50plus.bg

Дойде и най-големият пролетен празник. И като че ли за този ден в народния календар са съхранени най-много обреди и обичаи. А тяхното богатство още веднъж показва непреходната връзка с по-старите езически вярвания на дедите ни. Гърнето, в което варели и боядисвали яйцата, украсявали със здравец и вратика и привързвали с червен конец – за здраве и за да предпазва от злото.

Те не само оцветявали великденските яйца, но ги и рисували. Тук може би прозират и най-ранните прояви на неспециализираното обредно изкуство. Изписаните и „подкитени" яйца се пазели през цялата година. Но не с магическа цел, с каквато се съхранявало в къщи първото червено яйце. „Подкитените" яйца се пазели за украса, а червеното – за здраве.

През 30-те години на ХХ век започнали да поръчват писани яйца и за сватба: Нали за сватбата гледаме всичко да е от хубаво, по-хубаво. И от Самоков, и от София отивали майсторки да нашарят яйцата и „подкитени" яйца за кумовете да направят – зиме, лете... Който дойде на сватбата, гледа и се чуди – като да са китки нацъфтели. Самите „подкитени" яйца се правели с допълнителна украса от китчици разноцветна мека вълнена прежда, залепена с восък върху нарисуваното преди това яйце. Те имали и конкретно обредно предназначение.

С богатство от мотиви и орнаменти, с нетрадиционна декорация и апликирана добавъчна украса, великденските яйца заслужено се нареждат сред най-ценните образци на българското нетрадиционно обредно изкуство. 

За разлика от тяхното приготвяне при месенето на великденските хлябове момите и младите невести напълно отстъпвали място на своите майки – стопанки на дома и на трапезата. Така една мълчалива надпревара карала българката да се стреми приготвеният от нея обреден хляб да е по-хубав от този на другите, или поне да не му отстъпва.

По Великден се замесвал нов, млад квас, в който се слагали различни лековити билки. От кваса се запазвало малко за през годината – за лек и срещу магии. За великденските хлябове са запазени различни названия: яйченик, великденски кравай, великдеска кукла, кулак, плетеница.

По форма великденският хляб е кръгъл, продълговат или изплетен от дебели парчета тесто. В украсата му задължително присъства и вареното яйце – червено или небоядисано. Но в крайна сметка орнаментите и пластичната украса зависели от умението на стопанката.

Жените често сравнявали украсата на обредния хляб с везмо. И не рядко се чувала оценка: Изшарила колак, извезала го. За хубост – само да го гледаш! Та нали основно си оставало желанието на стопанката красотата да донесе радост на празничната трапеза.

Веселието през великденските празници не спирало. Младежите връзвали люлки и люлеели на тях изгорите си. По поляните децата играели на „прескочи – кобила", момчетата – на „ашици" със събраните характерни кости от жертвеното агне. А „боренето" с яйца развеселявало и малки, и големи. Добра поличба било за този, чието яйце остане здраво – борец го наричали. Борец го наричаме и днес.

Състезанията с яйца на Великден се уреждали още по времето на дедите ни. Две групи ги търкаляли една към друга. Побеждавали тези, които оставали с по-голям брой здрави яйца. Счупените, с много закачки, изяждали дружно. По-големите завързвали две момински забрадки и наредени момичета и момчета, двама по двама, минавали под кърпите, пеейки: Алю – порталю – кажи коя мома на кой ерген ще пристане?

Но най-важното в този ден е поздравът - "Христос воскресе" - "Во истину воскресе" . Така се поздравяваме всички християни в този ден, защото това е денят на Възкресението Христово - Иисус, който възкръснал в името на истината.