Велики Вторник

Ден за поучения и последни нравствени наставления
Normal_velikvt

На този ден Църквата припомня притчата за десетте девици

Вторият ден от Страстната седмица е наречен Велик вторник. На този ден Църквата припомня притчата за десетте девици,  които били винаги готови да посрещнат Спасителя (Мат.25:1-13).  (Мат.25:1-13).
В нея се говори за пет мъдри и пет неразумни девици, подразбирайки пет мъдри и пет неразумни души човешки. Мъдрите имали чисти светилници и свещен елей, а неразумните - само чисти светилници. Светилниците в тази притча символизират телата, а маслото (елей) - милостта. На гръцки език "милост" се произнася "елеос". Оттук е дошла и думата "полиелей", което означава "многомилостив". На празничната утреня освещаването на църквата се усилва от запалването на свещите и елея, когато се пеят псалмите за многото милости Божии към избрания народ и много пъти се повтаря: да бъде милостта Му вечна, алилуя!

Мъдрите девици имали девствено тяло с девствена душа, но освен това и милост велика по отношение на по-слабите, към онези, които още не са се освободили от греха. Неразумните строго спазвали целомъдрието телесно, но презрително, немилостиво се отнасяли към по-слабите, високомерно ги осъждали и ги загърбвали с презрение.
Тази притча има дълбок духовен смисъл.

В образа на петте неразумни девици са петте безмълвни сетива. В него е заключенопосланието е, че онзи, който живее единствено с това, което вижда и чува, без да контролира чувствата с разума си, той има неразумна душа. Когато смъртта спусне завесата върху света на чувствата, такава душа ще остане в абсолютна тъмнина.

Петте мъдри девици символизират петте вътрешни органи на чувствата, които разумно управляват външните чувства и властват над тях. Тези вътрешни органи на чувствата събират светлина в продължение на целия живот на човека, светлината, която остава в душата и свети и тогава, когато смъртта спусне завесата.

Велики вторник е ден за поучения и последни нравствени наставления: Господ Иисус Христос ни дава пример как да благотворим - не да даваме от излишъка си за тази цел, а като бедната вдовица да отделим от последните си материални средства. Когато говори за приближаването на дните на борба и изпитание, Христос  Напомня, че трябва "да бодърстваме и да не униваме", и да държим светилниците си запалени в очакване на Божествения Жених. Затова на Велики вторник Църквата пее:

Ето младоженецът иде в полунощ,
и блажен е тоя раб, когото намери буден,
а недостоен е оня, когото намери безгрижен.
Прочее, внимавай, душо моя, да не те налегне сън,
та да бъдеш предадена на смърт и да останеш вън пред затворените врати на Царството,
но опомни се и възкликни: свят, свят, свят си, Боже,
заради Богородица помилуй нас!

На този ден, Църквата ни припомня също и притчата за талантите (Мат. 25:14-30), приканвайки ни да се трудим и да усъвършенстваме способностите, с които Бог ни е дарувал, защото това е наше духовно богатство и свещено задължение.
"И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, в който Човешкият Син ще дойде" (Мат. 25:13)


Създадена на 15.04.2014 г.

Коментари

Все още няма коментари