club50plus.bg

Видовден се празнува на 15 юни(28 юни по стар стил) предимно в рударските селища на Балканския полуостров. В България се отбелязва предимно в райните на Годеч, Брезник и Трън. В Черна Гора, Хърватска и Сърбия, това е един жив празник, на който местните почитата свети Виду – християнският аналог на езическия бог Виду.  В Черна гора и Херцеговина в навечерието на Видовден хората палят пред домовете си огньове от слама и сухи клони, които се прескачат от несемейните, докато извършват ритуала, повтарят: "У име Бога и светого Вида". Смята се, че това е една практика, целяща предпазването от градушки.

Поверията за произхода на този своеобразен празник са различни.

​Някои свързват името Вида с името, което носи сестрата на Въртоломей и Елисей – двама светци-градушкари. До някъде има логика в това, тъй като в средата на юни градушките са нерядко явление. В Саксония и Чехия видовден е свързван със свети Вит, който е закрилник на зрението. Светецът е живял в края на 3 и началото на 4 век. Той също е патрон на актьорите, танцьорите, кучетата, болните от епилепсия, пазител на хората от отровни змии, гръмотевици и градушки. Празникът се отбелязва с шумни градски и селски празненства, изпълнени с весели игри и живописни пазари. На този ден в много райони на Средна Европа,  хората които имат зрителни проблеми стават рано призори, и със свежи клонки овлажнени, от утринна роса по растението „видовиня" или „вида", наричано на някои места и„огнивче" или „лугачка", напръскват очите си. Разказвали се предания как слепите проглеждали. Вярва се, че тази роса има лечебно действие и изцелява болните. Росата се събира в шишенца и се използва през цялата година при „очобол". Интересен факт е, че екстрактът от „видовията" се използва дори при приготвяне на съвременни препарати за очни заболявания от някои световноизвестни фармацевтични фирми.

Гадателни практики и обреди

У нас Видовден е свързан и с култа към Слънцето, затова хората посрещат изгрева му с вярата, че това ще им даде здраве и сила.В района  на Брезник, където са запазени традициите на този ден, честването се осъществяна в местността „Чешко пазарище" до село Вискяр, където вероятно в миналото на този ден са спирали и разгръщали подвижните си сергии чешки търговци. Те освен, че продавали донесените от Запад дрънкулки, разказвали за един различен живот и по този начин давали надежда на местните за промяна. В Граовския край на този ден се изпълнявали и любовни практики и обреди. Момите миели косите си с видовска вода, за да са хубави и буйни и за да привличат момците. В нощта срещу празника отрязвали три стръкчета от растението шавар и всеки един наричали с името на ергена, по когото се заглеждали, който стръг порасне най-много до другия ден, този момък щял да бъде техен. Много от обредните практики, свързвани с Видовден до голяма степен повтарят вярвания и традиционни обреди, свързвани с други календарни празници, например новогодишните или еньовденските. Всичко това асоциира новото начало и възраждането във всичките му измерения.

Видовден е ден за равносметка и разплата, много хора са вярвали, че на него ще излязат на светло всички истини и лъжи, всички грехове и свети дела и всеки ще поеме полагащата му се отговорност. Затова и фразата „Ще дойде Видовден" и днес се използва много често.