За една истинска футболна легенда. Нека си спомним.

На днешната дата- 19 юни, преди 72 години се е родил Георги Соколов
Normal_sokolov5

Понеже тези дни светът е футбол и понеже това е така да се каже най-великият мъжки спорт или поне е този, от който почти всички разбират и обичат да гледат, мисля, че е време да си спомним за една от легендите в нашия футбол.

Към днешна дата великите ни футболисти, за жалост се броят на пръстите на едната ми ръка. И още по-лошото е, че все повече обръщаме внимание на посредствените такива, величаейки ги като големи звезди. Затова аз от своя страха реших, че имаме нужда да погледнем в миналото, но не онова минало, в което винаги се вторачваме, изричайки думата футбол...не, не обръщайте глави отново към световното на 1994 година, защото и преди него ние сме имали с какво да се гордеем и би трябвало все още да го правим.

На днешната дата- 19 юни, преди 72 години се е родил един може би почти неизвестен на повечето от нас по-младите футболист, но не и за онези от неговото време, защото точно те го обявяват за играч с уникален стил и умения. Името му е Георги Соколов- познат още като Соколето и макар от цели дванадесет години той да не е сред нас, постиженията му ще останат завинаги.

Първите му стъпки във футбола датират от невръстната му възраст под вещото око на баща му- Апостол Соколов- фигура от световна величина в тази игра. Георги е наричан детето-чудо, кумир на публиката. За него се изричат толкова силни думи, с колкото много малко футболисти могат да се похвалят. Той е бърз, гъвкав като котка, издръжлив, умеещ импровизацията, с точен до сантиметър пас и пронизващ удар. Единственият начин да му отнемете топката е да направите нарушение, а единственият вариант Георги да не влезе в игра е изключително тежка контузия. Желанието му за игра, съчетано с брилянтната му техника е всичко, което се изисква от един наистина добър играч. Поради тази причина и появата му на терена всеки път е истински празник за публиката. Първоначалните му най-впечатляващи изяви са именно за отборът, който най много му приляга- отборът с името на най-великия българин- Васил Левски. И Соколов с чест защитава този тим, доказвайки че е заслужил да е един от най-обичаните му играчи.

Шеметната му кариерата започва на 15 години от отбора, който тренира баща му- пловдивският „Спартак”. Първата му изява за „Левски” пък е в приятелска среща с „Челси”, играна през август 1958 година. Още тогава той прави огромно впечатление с бързината и уменията си. За националния отбор на страната ни Соколето дебютира през 1959 година в София на мач срещу Холандия, завършващ с победа за нашия тим. През 1960 година Георги вече е шампион на България за юноши.

Соколов оставя зад гърба си 239 мача и цели 83 гола за „Левски”. Малцина знаят, че той е първият български футболист, който едва на 19 годишна възраст е поискан за една година за обмяна на опит в бразилски тим. Естествено, за тогавашните времена, отговорът на българската Федерация е напълно предсказуем: „това е несъвместимо със социалистическия морал”.

Соколов остава „извън терена” едва на 27 годишна възраст, поради нелепата си съдба- тогавашни политически причини и недоразумения, както и две особено тежки счупвания на крака. Някои твърдят, че характерът му не е бил никак лесен. Това, обаче едва ли е от значение. Мнозина са онези другите, които не спират да повтарят и днес две от любимите изречения на този футболен виртуоз и те са: „Родил съм се човек, а не футболист” и „Престанете да ме наричате талант”. Преди всичко, с тези думи той просто иска да каже, че старанието, което полага, тренировките и трудът му са над всичко и най-вече това, че той е посветен на тази игра с цялото си сърце.

След като приключва с футболната си кариера, Соколов работи като таксиметров шофьор. По-късно се подвизава като шофьор на цистерна с нафта. За жалост, твърде рано здравето му е влошено и започва да го мъчи жестока дископатия и непоносими болки от радикулит.

 Георги Соколов умира на 60 години с футбола в сърцето си. Мнозина негови познати твърдят, че той е бил наистина влюбен в тази игра и отдаден на сто процента, макар и само за около десетилетие.

И точно заради това не трябва да го забравяме. Защото за десетилетие, той е сторил повече от много за тогавашния ни футбол. И защото и до наши дни си остава един от малкото ни футболисти, които не са играели за пари, а защото сърцето така им е диктувало. И понеже тези дни сме заслепени от класата на определени световни отбори и малко или много унижени от факта, че нашият отбор не е сред участниците на Мондиал 2014, нека помислим какво би било, ако и сега имахме играчи като Соколето или Гунди. Може би тогава щяхме и ние да играем „редом” с целия свят и щяхме да се гордеем малко повече, че сме българи. Защото днешните ни играчи са повече позьори, манекени и измислени медийни звезди, отколкото играчи със стил, класа, умения и сърца. Може би ще ми посочите името Бербатов? Да, съгласна съм- доказал се футболист, но защо ли се отказа да се докаже и у нас- пред собствените си сънародници? Не беше ли това едно малко предателство?  И дали, ако и сега имахме играчи, които бразилците биха пожелали за техните отбори (като Соколето), нямаше да сме в Бразилия....на поредното Световното първенство?

Дано само едно не забравяме никога- че нямаме ли достойно минало, няма да имаме и такова бъдеще. Затова нека днес, на рождението на Георги Соколов си спомним, както за него, така и за останалите ни футболни легенди, защото те наистина го заслужават. Защото по всичко личи, че за тях футболът не е бил просто ритни топка, а начин на живот...желание за победа...цялостно удовлетворение, изпитвано само от възгласите на публиката...или казано съвсем просто- игра от сърце...такава, каквато малко футболисти днес умеят. И дори да я умеят, тя пак е продиктувана от пари...много пари.

Приятно ви гледане на Мондиал 2014-та и нека победят онези, които играят колкото с краката си, толкова и със сърцата си! И поклон пред паметта на един велик българин- Георги Соколов- Соколето.


Създадена на 19.06.2014 г.

Коментари

Все още няма коментари