club50plus.bg

Знаете ли кое е най-голямото доказателство за любовта? Това да ви носи закуската в леглото? Или да ви помага да измиете чиниите? Или пък да ви подарява цветя без повод? Може би да....Несъмнено и тези жестове са показателни за отношението на един мъж. Но кое е онова, което ви свързва до толкова, че да сте убедени не на сто, а на хиляда процента, че това е вашият човек?

На колко от вас се е случвало да помислят, че утре трябва да звъннат на някого, който не са чували отдавна и на следващия ден въпросният човек просто да им се обади? Колко пъти някой е минавал през съзнанието ви, дори за миг и в последствие сте виждали този човек след час- два някъде навън? Дали не ви е познато усещането да си хванете телефона, за да напишете смс и в същия момент да получите съобщение от човека, на когото сте тръгнали да пишете?

Дали интуицията е нещо, което всеки притежава? И дали умеем да я развиваме?

Отговорът, разбира се, е положителен, стига на първо място да познаваме добре себе си и да сме постоянни и наблюдателни във всичко, което мислим и правим. Точно от тук трябва да тръгнем- за да насърчим интуитивния си ум е необходимо да започнем с наблюдения. Ако винаги, когато опитвахме да решим даден проблем, отбелязвахме всичките си чувства и усещания, със сигурност щяхме много по-рядко да грешим. И когато това отбелязване се превърне в наш навик, определено ще започнем да придобиваме повече интуиция. Да познаваш себе си не е лесна „задача”, но не е и невъзможна.  

Историята помни случаи, при които, по време на Втората световна война, майки усещали смъртта на децата си, намиращи се на хиляди километри от тях. Известно е, че в момент на стрес мозъкът понякога излъчва специфични вълни с толкова голяма сила, че те могат да бъдат "уловени" в която и да било част от земното кълбо. Знаете ли, че дори, когато сте си сами у дома, всичките ви мисли и чувства влияят на света около вас? А наясно ли сте какво е телепатия? Върнете се на втория абзац. „Научно” обяснено телепатията е симптом на интуицията. Потвърдена е от множество научни изследвания и именно тя е най-голямото доказателство за истинска любов. Едно от доказателствата и, е фактът, че хората могат да усетят, когато някой ги гледа отстрани.

Задължително условие за телепатията, обаче е отношенията между двама човека да са взаимноизгодни. Нима не ви се е случвало да искате много някой да ви се обади, но той да не го прави? И това да се повтаря постоянно. Напълно разбираемо. Ако някой ви обича и иска да бъде с вас точно толкова, колкото и вие с него, телепатията е налице. Ако, обаче любимият ви иска точно в този момент да е сам, а вие отчаяно „умувате” обаждането му, трябва да забравите за думата телепатия. Запомнете едно- тя е единствено там, където чувствата са на сто процента съвпадащи си.

Телепатията в отношенията ви не се контролира от съзнанието. Тя е взаимно усещане, повик на душата. При проявата и трябва да участват всички сетива, с които е нужно съвсем ясно да демонстрирате на партньора си какво виждате, мислите и усещате. Трябва не само да сте „влезли под кожата” на другия човек, а напълно да сте се вживели в неговия образ, да почувствате мислите му, сякаш са ваши собствени. Разбирайки неговите чувства и предавайки своите на него, вие осъществявате най-чистата и истинска връзка помежду си. И, ако това не е най-голямото доказателство за любов, кое всъщност е?

Съществуват редица случаи, в които благодарение на телепатията, хора са спасени от гибел. Баща на момче, заминало на презокеанско пътешествие, вижда насън, че корабът потъва, а синът му успява да се спаси, стигайки до пустинен остров. Когато решил да съобщи на властите за съня си, старецът естествено бил подложен да подигравки, без да му бъде обърнато каквото и да е внимание. След време, след като не се получили никакви вести от кораба, се оказало, че той наистина е потънал и че част от пътниците са корабокруширали на пустинен остров. Сред тях бил и синът на стареца.

Телепатията е едно от неоспоримите доказателства, че хората не са просто обикновени същества, които само ходят, спят и ядат. Интересното, обаче е, че тя се оказва присъща не само за човешките създания. Животните също проявяват нейните „признаци”. Когато става въпрос за телепатичните им способности, на първо място трябва да поставим котките. Твърди се, че те поддържат телепатична връзка със стопаните си, независимо на какво разстояние от тях се намират. Когато нещо се случи със собственика, котките страдат.  В миналото моряците на търговските кораби били убедени, че котките точно определяли момента на отплаването. Те получавали тази информация благодарение на телепатичната си връзка с моряците. Интересен случай е наблюдаван  при кучето Боника. Един ден то се разболяло, завели го на ветеринар, но там починало. В момента, в който агонизирало при лекаря, един от членовете на семейството, който бил останал вкъщи, неочаквано чул жалния вой на Боника. Постепенно воят притихнал и изчезнал.

За някой от вас тези истории може би са врели-некипели, но за други са част от собствения им живот. Да отречем, че съществува телепатията е като да отречем, че можем да осъществяваме истински връзки помежду си. А дали това не е и начин да отхвърлим любовта? И дори живота на душите си? Защото само онзи, който прави всичко, мислейки и чувствайки, искайки да бъде полезен на останалите, изпитвайки необходимост да бъде добър и всеотдаен, само той може да бъде малко „извънземен”. Наскоро някой ми сподели следното: „не, не си представям, че хората са извънземни човечета със съществуваща радиовръзка помежду си”.

Е, аз пък си представям, че дори сме много повече от това. Едва ли, обаче ни е известно какви са реалните ни възможности. И още по-лошото е, че сме спрели изобщо да искаме да осъществим каквато и да било връзка помежду си. А в такъв свят на егоизъм и липсваща душевна сплотеност, няма как да не се съмняваме и в телепатията.

А кое е по-хубаво- да си вълк единак или радиочестотно човече, отговорът оставям на вас!