Почит към мъртвите в българската традиция

На 22 февруари е Голяма Задушница преди Месни Заговезни
Normal_svesht

Православните християни не се разделят със своите любими хора даже след смъртта им. Всеки ден, споменавайки починалите в утринните и вечерните си молитви, те продължават да са в орбитата на нашия живот. Сякаш са заминали много на далече, откъдето няма да се върнат, а ние просто не ги виждаме и не можем да ги чуваме, но се надяваме и много вярваме, че някога отново ще се срещнем – с тези, които така обичаме и които ни обичат.

Отколешна традиция у нас за помен на душите на мъртвите близки се отдава почит на покойните. Подготвяме се грижливо, отиваме на гробищата да прелеем с вино гробовете, да запалим свещица, да раздадем за Бог да прости, да поменем скъпите ни хора, които са в отвъдното.

   Тази събота е първата голяма задушница срещу неделя месопусна, или Месни Заговезни, седмица преди началото на Великия пост, който трае до Великден. На задушница вярващите се събират, свещениците отслужват богослужения в памет на починалите. Всеки е приготвил по нещо за раздаване –  варено и подсладено жито, хляб и вино, солени и сладки неща. Тази събота е първата Голяма задушница от четирите през годината. Поменът може да се направи както у дома, сред близките, така и в църквата, или на гробовете на починалите. Важното е да се извърши ритуалът раздаване за помен, да се споменат имената на близките починали, в чиято помет се раздава приготвеното. Можем да занесем и на съседите, близки и познати, които са познавали нашите починали близки, били са техни приятели. В храма  се раздава и на непознати, влезли да почетат своите близки, както и в гробищата на хората, дошли на околните гробове.

  Важно е също така на този ден да не отминем бедни и молещи се, да им дадем милостиня, така, както раздаваме в памет на починалите ни роднини и приятели. Да подпомогнем болни, страдащи и изнемогващи, да раздадем не само храна, но и дрехи на нуждаещите се, да дарим средства, да занесем икона или друг дар на църквата. Да кажем „Бог да прости!” покойните сродници, като се споменат имената им, а този, който приема нашия дар да се помоли за него.

   Задушница е важен ден, затова отворете сърцата си и дайте, каквото искате и можете от душа и сърце, помолете се и ще усетите покоя и хармонията в душата си, ще доловите топлината на нечие стоплено от нашето внимание сърце. Защото, както е казано в Библията: „Блажени са милостивите, защото те ще бъдат помилувани” (Мат.5:3)


Създадена на 21.02.2014 г.

Коментари

Все още няма коментари