club50plus.bg

Винаги има добра причина, заради която да си заслужава да живеем

Историята разказва за две момичета близначки. Казвали се Ана и Лана. Двете сестрички били неразделни не само преди раждането си, но и след него и толкова близки, че всяка знаела мечтите и желанията на другата.

Защитавали се и не позволявали лошотията и завистта да застане между тях. Растяли силни и уверени, защото всяка имала приятелското рамо на сестричката си. Един ден обаче Ана и Лана по детински се спречкали по пътя за училище. Лана грабнала куклата на Ана и я захвърлина на улицата. Ана разплакана изтичала да я вземе и в този момент се чул пронизителния звук на спирачки.

Всичко се случило за секунди. Ана лежала на улицата без да помръдне. Лана стояла безмълвна да нея и само сълзите се стичали без спир и мокрели бялото й лице. Откарали Ана в болница. Това била първата им раздяла, първата им тъга една за друга, първите детски сълзи от самота и липса. Ана не отворила очи, защото изпаднала в кома, а Лана спряла да говори.

Дните минавали, а Лана страдала със цялото си сърце за Ана, но не знаела какво да направи, за да може сестричката й да се върне при нея.

Всеки ден майка им четяла приказва за лека нощ в болничната стая на Ана, а когато Лана заспивала до Ана, баща й я прегръщал и прибирал вкъщи. И така ден след ден, приказка след приказка. Дошъл и рожденият ден на двете близначки. Всяка от тях получила от баба си подарък – прекрасни бели обувки поставени в малки розови кутии. Майката прибрала обувките на Ана и понечила да изхвърли кутията, но Лана я взела от ръцете й и се скрила в стаята си. Дошъл часът за свиждания. Лана обула белите си обувки, взела със себе си подаръка на Ана и тръгнали към болницата.

Когато пристигнали, Лана оставила до леглото на Ана розовата кутия и целунала сестричката си по бузата. Майката отворила кутията и когато видяла, че е празна с укорителен тон я попитала:
- Лана, какво е това, нали знаеш, че когато се прави подарък на някого, се предполага, че кутията не трябва да е празна? Защо си донесла празна кутия на Ана?

Лана погледнала смутено майка си в очите, сълзите потекли по страните и тихо с лек като ветрец глас промълвила:
- Мамо, тя не е празна, напълних я с целувки за Ана – и заридала, но този път с глас.

Майката я прегърнала, притиснала я силно до себе си с цялата си любов и нежност. Двете сложили кутията на Лана близо до ръката на Ана, за да може винаги, когато пожелае да си вземе целувка от Лана. Тази вечер таткото прочел приказката за „Спящата красавица" на своите три момичета – как истинската целувка, изпълнена с обич, любов и вярност събудила спящата красавица и всички заживяли щастливо и честито. 

На следващия ден телефонът в дома на семейството извънял. Майката вдигнала слушалката и сълзи рукнали като реки от очите й, усмивка огряла лицето й, майчиното сърце преливало от щастие и благодарност. Ана се била събудила.

Защото колкото и да ни разочарова животът, каквито и несгоди и перипетии да ни предлага, винаги има добра причина заради която да си заслужава да живеем, да се борим и да вярваме. Колкото и да сме потънали и обезнадеждени, винаги трябва да се изправяме, да намираме смисъла, който да ни възроди и влее сили за утрешния ден.

Нали „Животът не се измерва с броя на вдишванията, а по броя на моментите, които ни оставят без дъх" (Джордж Гарлин)!