club50plus.bg

Каква е ролята на мобилния в живота ни

Често в работата ми колеги закъсняват и обяснението е, че са си били забравили мобилния телефон и се е наложило да се връщат. Това е второто най-често оправдание след задръстванията. На повечето от тях работата им не е свързана с мобилни разговори, но като че ли за всеки е разбираем страхът да тръгнеш без телефона си и това се е превърнало в наистина оправдателна причина да се върнеш по средата на пътя. Неусетно този страх стана нормална част от живота ни. Да ни се чуди човек как сме живели и сме ходили спокойни по улиците преди години, когато нямаше мобилни комуникации.

Толкова ли е важен телефонът в живота ни или паниката, че сме го забравили, е без обективна обусловеност? Говоря за случаите, когато работата ни не е свързана с него. Моите наблюдения са, че дори тогава не можем без телефона си. Дори когато не очакваме важно обаждане, се чувстваме по-сигурни, когато мобилният е с нас. В известен смисъл, това има своето основание, понеже в случай на каквато и да е нужда можем лесно да се свържем със съответните хора или служби. Въпреки това считам, че болезнената ни свързаност с телефоните надхвърля с пъти реалната ни необходимост от тяхната употреба.

В много случаи се обаждаме по телефона, за да съобщим нещо, което ни е трудно да кажем в очите някому.

Телефонът е параван за слабостта ни

Понякога дотолкова не ни достига смелост, че пишем текстово съобщение. Така редим поредното парче в нашия свят, в който, посредством всички заобикалящи ни технологии, си създаваме все по-широко лично пространство, в което не допускаме никого и в което лесно можем да се скрием. Разговорът започва тогава, когато ние преценим, че желаем да си вдигнем телефона. Спестена ни е нуждата да гледаме другия в очите. Можем бързо да затворим, като причини лесно можем да намерим – защото уж има полицай на пътя, в случай,че шофираме; защото ни се губи обхватът; защото ни търсят на другата линия... Понякога просто затваряме и изключваме мобилния, а после казваме на другия, че ни е паднала батерията. Така съумяваме да създадем един безопасен за нас свят, в който да участваме само, доколкото ние желаем, както и да бягаме тогава, когато поискаме.

Разговорите по телефона са за предпочитане за мнозина от нас. Не е нужно да демонстрираме заинтересованост към разказа на другия, освен някоя „дежурна фраза" през няколко минути, а в същото време можем да четем нещо, да гледаме телевизия или дори да си пишем с някой друг пред компютъра. Нашата несъпричастност към проблемите на другия не личи и не можем да бъдем упрекнати в незаинтересованост. Това е много комфортно и е за предпочитане, независимо от факта, че подобно общуване е лъжовно и не бихме се съгласили да ни слушат по същия начин и нас. Често ставам неволен свидетел на

безконечни разговори по телефона

Мислил съм си много пъти какво стои зад тях. Вероятно дългите разговори ни помагат да не се чувстваме сами. Считам това усещане за фалшиво. Живият петминутен контакт с другия не може да бъде пълноценно заместен дори с едночасов разговор по телефона и все по-дългите ни разговори според мен само засилват усещането ни за самота, която от своя страна ни кара да избираме нови и нови номера. Телефонът е удобна преграда между нас и другите. Тя успешно може да ни предпазва, но същевременно ни и пречи в много от ситуациите да споделим себе си и да усетим истински другия така, както бихме могли само когато е пред нас. Да, разбира се, всички ние имаме недостиг на време за среща с хората, които обичаме и това е лесно разбираемо с оглед ангажиментите, разстоянията и т.н. Аз не укорявам това. Погледът ми в случая е насочен най-вече към онзи тип мислене, който кара хората да си изпращат текстови съобщения или дори да си говорят от съседни стаи в дома или в офиса...

Мобилните апарати са лъскави, интересни, улесняващи бита,

служейки ни като своеобразна патерица в много от случаите - съдържат в себе си все повече функционалности. Те отдавна надхвърлиха основното си предназначение и в това само по себе си няма нищо лошо. С много от тях правим снимки, записваме клипчета, гледаме телевизия, ползваме интернет, ползваме ги като диктофон, слушаме радио и много други...

Дори в по-обикновените мобилни телефони има калкулатор, органайзер, напомнящ ни важни събития, задачи, рождени дни... Вече не се налага да се опитваме да помним телефонни номера, с калкулатора в телефона си извършваме много от нужните ни изчисления, органайзерът ни напомня за важни събития или дати. Чудя се дали зад всичко това не стои все по-пълното ни обезличаване като човеци. Нечия светла годишнина е просто сигнал в телефона ни. Следва обаждане, отново по телефона или просто смс. Дали близостта на калкулатор винаги около нас е причина да закърнява способността ни да правим елементарни математически операции и дори да умножаваме двуцифрени числа?

Телефонът е най-удобното занимание, когато чакаме някъде и спестява неудобството ни от скръстените ръце и взирането в обувките ни. Разглеждаме менютата в него, четем или трием стари смс-и, играем игрички, обаждаме се някому... Той се е превърнал в удобно средство да не забелязваме другия, уж увлечени от нещо друго, превърнал се е в удобен претекст да стоим на дистанция от хората до себе си. Мобилният телефон ни свързва с целия свят, но същевремено ни отдалечава от човека до нас.

Той е като лотариен билет,

който осмисля деня ни, понеже може да ни донесе някаква неочаквана печалба, макар и нематериална. Животът не е лек, непрестанно ни изненадва, често неприятно, и единствено телефонът е онова малко чудо, което може да ни донесе обаждане от отдавна забравен човек, предложение за работа, възможност за среща с някого... В него се крие нашият непрестанен стремеж да избягаме от своето ежедневие и заобикалящото ни. Свързва ни с хора различни от тези, които по силата на необходимостта са пред нас, помага ни да излезем извън тесните рамки на работното ни ежедневието, примерно посредством разговора с наш познат, който е на почивка. Доколко всичко това е истинско е друг въпрос, но е факт неспособността ни да се откажем от описаните предимства. Затова и страхът да излезем без мобилния си телефон се е превърнал с неизменна част за повечето от нас.

Без да трябва да подценяваме многото предупреждения за вредата върху човешкото здраве от прекомерното използване на мобилните телефони, същевременно не можем да отречем големите предимства, които донесоха на човечеството. Посредством тях, бизнесът получи тласък, немислим в близкото минало. Шоубизнесът, комуникациите и много сфери от живота ни се издигнаха на съвсем ново ниво. Въпросът е да не се окажем ние самите в зависимо и подчинено положение от онова, което всъщност сме създали, за да можем уж с него по-лесно да подчиняваме заобикалящия ни свят.