Далеч не ми е в компетенциите да пиша по темата за сексуалното, но ето че се оказах провокирана и като лекар, ще подходя малко по-излседователски…
Човешката сексуалност често е сравнявана с многоетажна къщичка: най-отдолу в партера е половият нагон, който е вроден – няма начин да се отървеш от него; по-нагоре е първият етаж – харесването: „Харесвам тези очи, тези коси, тези бедра, тези гърди”. Оттам идва привличането.
Над привличането стои еротиката, а над нея е обичта. Някъде, горе, в мансардата, стои любовта. Зависи докъде ще стигне асансьорът.
Обикновено смятаме, че мъжете искат просто секс, докато за жените той е по-скоро едно вътрешно емоционално комплексно преживяване и така напълно пропускаме да разберем колко силно е обусловена мъжката сексуалност от вътрешни фактори. Несигурност, потиснатост, липса на самочувствие – всички те са фактори, които имат отношение директно към връзката и определят мъжката сексуалност.
Оказва се, всъщност, че няма разлика- мъжката сексуалност е същата като женската – вътрешно обусловена и отразяваща личното отношение към себе си.
Аз ще отида дори още по-далеч с твърдението, че мъжката сексуалност е много по-зависима от партньора, което е и причината поради която много мъже предпочитат да не се обвързват. Не защото не искат да имат партньор и не защото не искат да мислят за това как се чувства другият, а защото всичко това е твърде болезнено за тях и е много по-лесно да бъдат сами.
Знаменитият антрополог Хелън Фишър, която се е посветила на изследването на законите на привличането и любовта между хората твърди, че обикновено при първата среща на човек са му достатъчни три минути, за да разбере струва ли си да допуска непознатия в своя живот.
За разбиране на нейните теории е необходимо да се отправим в миналото и да се запознаем по-отблизо с начина на живот на нашите далечни предци.
Продължителността на живота на древните хора е била значително по-малка, отколкото на нашите съвременници. Една от важните цели на тяхното съществуване е било колкото се може по-бързо да открият подходящ партньор и да заченат с него здраво потомство, което да носи и развива техния генетичен материал.
Времето играело съществена роля – хората трябвало да се научат да откриват половинките си бързо, както и да умеят моментално да разпознават в непознатите приятели или врагове.
Фишър смята, че еволюцията е настроила нашите мозъци на незабавно вземане на решение – искаме ли да имаме деца от първия срещнат от противоположния пол, или не.
Какво може да се разбере за тези три минути? Много изследователи говорят за „любовна схема“, списък от желани черти, които бихме искали да видим в потенциалния партньор. Да речем, ако едно момиче разказва на своя приятелка, че мечтае за висок мъж с добре развито чувство за хумор, така то описва своята любовна схема.
Но не толкова нашите мисли и представи влияят на избора ни, по-скоро той се извършва с отчитането на опита на всичките ни предци.
Мъжете и жените съзнателно или подсъзнателно искат да оставят здраво потомство, в което да бъдат заложени техните гени. Оттук и желанието да открият партньора с най-добър генетичен материал.
Хората обикновено показват физическото си здраве и способността за размножаване чрез определени физически параметри, като например обема на талията или симетричните черти на лицето.
Докато се любуваме на мъжествената му брадичка или на нейните големи очи, ние всъщност оценяваме черти, формирани от тестостерона и естрогена, свидетелстващи за отлични репродуктивни способности.
Говорейки за външната привлекателност на човека, ние фактически оценяваме неговата фертилност. Затова още от пръв поглед човек подсъзнателно разбира може ли неговото влечение да осигури красиво и здраво потомство.
Похот или любов?
Хелън Фишър разказва, че за любовта и похотта в мозъка отговарят различни области, макар често да се задействат едновременно. При изследване, проведено в университета на Сиракуза, било установено, че хормоните, отговорни за любовното преживяване, са способни да достигнат до мозъка за 1/5 от секундата.
Това означава, че нашият мозък е способен да се влюби практически мълниеносно, от пръв поглед. Но какво се случва след това в нашата глава, между първите части от секундата и трите минути при първата среща?
Любовният списък в мозъка
Разбира се, под думата „любов“ е прието да се разбира нещо повече от обикновено физическо привличане. От гледна точка на науката след първоначалната физическа оценка на потенциалния партньор в мозъка започват други процеси, на първо място сравняване с хората от нашето минало.
Да речем, ако непознатият носи кепе, а предишният ни опит с партньор, толкова обичащ кепета, се е оказал неудачен, в мозъка светва сигнал за тревога. Когато мъжът започне да говори, жената започва да оценява маниера на разговор – колкото по-нисък е гласът и колкото по-бърза е речта, толкова по-привлекателно и образовано изглежда лицето от мъжки пол.
Също автоматично протича процес по обработка на социално-икономическия статус. Например делови костюм и кожена чанта сигнализират, че мъжът е свикнал много да работи и че припечелва добре. От друга страна, „бизнесменът“ не може да отдели много време на жената, но пък може да ѝ осигури прилично съществуване.
Много важен фактор е близостта на житейските възгледи. Ако при първата среща чувате мнение, което напълно съвпада с вашето, привлекателността нараства в пъти. Макар и да битува убеждението, че противоположностите се привличат, учените са убедени, че хората избират партньор по менталната и физическа близост със себе си.
Успешните и дълготрайни отношения обикновено се формират между хора с подобни религиозни убеждения, свикнали към определен начин на живот и притежаващи еднакви вкусове и виждане по много въпроси.
Двойките често си приличат един на друг. Според изследванията повечето хора си избират партньори с близко ниво на мазнини в организма. Тоест по-скоро е рядкост атлетичен мъж да си падне по пухкавелка и обратното.
От друга страна, хората подсъзнателно търсят партньори, които генетично не са много близки до тях – целта остава същата, както и преди десетки хиляди години: да се появи здраво потомство. Затова освен външните и социалните фактори за възникването на романтични чувства влияе и мирисът на човека.
Ароматът на любовта
Самотна жена забелязва на партито мъж, който външно удовлетворява всичките ѝ желания и очаквания. Те срещат погледи, той се насочва към нея, започват да текат прословутите три минути. Ако от него силно мирише на пот, отношенията приключват, без да са започнали. Но дори неуловимата миризма може да повлияе на решението – ще има ли любов, или не, и каква – голяма или мимолетна?
Тук встъпва в роля генетичният фактор – ако миризмата на харесалия ни човек е прекалено подобна на нашата собствена, по-скоро няма да възникне физическо привличане. Фактически сходният аромат предизвиква по-скоро родствени чувства, които унищожават из корен сексуалното привличане – тъй като потомството от кръстосващи се близки роднини обикновено е слабо и обречено на израждане.
В известно изследване жени доброволки трябвало да помиришат тениски, носени от различни мъже, и да оценят миризмата на тяхната пот. Всяка жена съставила свой собствен списък с привлекателните миризми и колкото по-силно се различавал нейният ген от ДНК-то на мъжа, толкова по-приятна ѝ се струвала миризмата на тениската.
Анализирайки поведението на плодовите мушици, учените установяват, че на женската ѝ било достатъчна само една-единствена среща, за да установи дали ѝ подхожда генетично самецът, или не. Макар хората значително да се отличават от насекомите, експертите смятат, че механизмът на търсене на партньор е подобен.
Обичам те, понеже и ти ме обичаш
Но освен мириса, външния вид, гласа и социалния статус има още един фактор, който позволява да се вземе окончателно решение. И този фактор е взаимността.
Ако потенциалният партньор не може да откъсне от вас очи, в този момент и започва любовта. Отново виновен за това е еволюционният механизъм, който не позволява да губим много време за хора, на които не се харесваме.
Ответният поглед, усмивката, омекотяването на гласа – ето сигналите, които превръщат непознатия с приятен мирис и привлекателна външност в бъдещ партньор.
Сърцето казва: „Върви напред!“ и рационалният разсъдък вече не смее да надигне глас.
Или поне – за момента.
За автора
Д-р Райна Стоянова е изтъкнат диетолог и експерт по здравословното хранене. Нейният опит в областта на храненето и диететиката води началото си от студентските й години. Стажът и в Париж и позволява да работи с имена като д-р Пиер Дюкан, проф. Готие, проф. Карел и обогатява опита и в борбата с излишното тегло.
Д-р Райна Стоянова специализира гастроентерология в една от най-елитните болници в страната – ‘Лозенец’, където съчетава успешно клиничния и академичен медицински подход с превенцията и профилактиката на здравето чрез хранене. Младата лекарка е убедена, че храненето стои в основата на повечето заболявания.
Можете да прочетете всичко от д-р Райна Стоянова в нейния личен блог на адрес http://www.raynastoyanova.com/
Все още няма коментари