club50plus.bg

История и съвремие

В по-късни векове хората по тези места разбрали, че районът има и друга изключителна стойност. Вече познавали цената на златото, затова след като открили, че водата на реката, минаваща през този район, е злотоносна, разбрали изключителния шанс за своето препитание. Започнали да събират златните зрънца, носени от вълните на реката, която по онова време била пълноводна.

Идвали все повече хора по тези места, с надеждата да живеят добре. Останали тук и се заселили за следващите векове. Селището взело и името на реката, която наричали златоносна – от златна вода, преминало в Слатина. Това установяват учените, пишейки старата история на сегашния столичен квартал, разкривайки тайните на миналото, в които златните зрънца на научно доказаните факти оформят интересното и уникално минало на квартала.

Продължението на слатинското землище на север преминава в широк дол по протежение на Слатинския редут. По време на османското робство нарекли това място Робов дол, защото тук спирали кервани от поробени българи, вързани един за друг със синджири. С тези тежки вериги изминавали пеша хиляди километри от българските земи към Диарбекир. Тук на това място правели спирка, където поробените българи отдъхвали за няколко часа или за една нощ и продължавали тежкия път, принудени от поробителите под плющящите им камшици...

После, в по-късното Средновековие, в годините на нашето Възраждане Слатина давала убежище на революционера Васил Левски. В малката църквичка „Свети Мина" той намирал подслон за през нощта, криейки се от потерята, прекосявайки страната ни, изграждайки мрежа от революционните комитети. Непосредствено до църквата е имало хан, където отсядали множество пътници и търговци. Между тяхното присъствие Левски провеждал съзаклятническата си дейност. В църквата има паметен текст, обясняващ този исторически факт.

А по-късно, през Втората световна война, точно под тази малка църквичка се намирало бомбоубежището, където се криели слатинчани щом завиела сирената, съобщавайки за въздушно нападение на съюзническите самолети.

Моята майка ми е разказвала, как посред нощ, щом завиела сирената, всички скачали, грабвали малко събрания най-необходим багаж, който бил винаги готов, в ръце и хуквали към това скривалище. Веднъж в суматохата забравили по-малкото й братче. Търсили го навсякъде около тях, нямало го. Едва дочакали със свити сърца сирената да свири отбой, за да се върнат и да го потърсят у дома. Когато влезли в къщата, той сладко си спял в креватчето. Но си е било истински огромен риск, защото където паднела бомба, там се образувал огромен кратер и погубвало всичко на това място.

Имах интересен случай. 50 години след Втората световна война се запознах с възрастно немско семейство. Мъжът имал отколешно желание, искал да дойде в България, за да посети местата, където идвал някога като млад войник в състава на германската армия. От Варна до София той обикаляше страната ни, за да си припомни къде е бил и какво се е случвало някога във времето на войната. Разказваше, че като парашутист скачал в близост до населени райони. А щом се приземявал, децата тичали към войниците и им взимали различни неща. Войниците раздавали на децата шоколади, които напълно изчезнали по време на войната и други вкусни неща. Било време на бедност и война. Най-ценни за тях било платното на парашута. От него си ушивали ризки и различни дрешки, защото тъканта била изключително здрава и издръжлива...

Така историята се е писала от поредица на мирни или драматични събития, както се пише една история на славен и витален народ.

В софийската Слатина празнуват деня на Светия дух

В деня на Петдесетница Църквата отдава чест на Божественото достойнство на третото лице на Светата Единосъщна Троица – Светия Дух обединител на пресветата, единосъщна Света Троица - заедно Бог Отец и Бог Исус Христос - разум и материя, на които дава живот Светият Дух. В софийския квартал Слатина има църква с името "Света Троица". Всяка година на този ден по стара местна традиция, както се правят сборове все още по селата на техния патронен празник в чест на светията-пазител на селището, и тук все още мъждука тази традиция. Било е време, когато в Слатина са се правили всенародни събори, пъстро, шумно се е празнувало с хора и танци, с шарени сергии, с люлки за малки и големи, раздавали са се курбани и хляб за здраве на всички. От всичко това днес са останали само датата, на която си спомнят за миналите тържества само най-възрастните. По-младите присъстват на онова, което са предвидили от общината – няколко изпълнения на танцови състави, на популярни певци и после музика за всички, понякога безплатни халби бира и кебапчета, които свършват много бързо и обикновено няма за всички.

Така празнуват днес в Слатина, празникът едва се запечатва като такъв в умовете на най-младите, подсилвани с преразказите на възрастните, и в опит да бъде възобновяван всяка година с епизодичните инициативи на общината.

Първа част