club50plus.bg

На 20 април в Копривщица през 1876 година избухва Априлското въстание.  Това се случва 10 дни по-рано от плануваната за начало на въстанието дата – 1 май.

Съгласно решение на Гюргевския революционен комитет на 14 април 1876 ръководителите на IV революционен окръг свикват събрание в местността Оборище. На него се  обсъждат резултатите от извършената подготовка и се решат някои важни въпроси за предстоящото въстание.

Предателство е причината за по-ранното избухване въстанието. Един от присъстващите на събранието на 14 април докладва на турските власти, че се готви бунт и те предприемат предварителни мерки. На 19 април изпращат конна полицейска група, която има за задача да арестува ръководителите на местния революционен комитет. Те, обаче, начело с Тодор Каблешков нападат конака, където се е установила турската полиция.

При престрелката между турските власти и българските революционери са убити част от заптиетата, но други, сред които и Неджиб ага, успяват да избягат.

Нападението над конака слага началото на Априлското въстание. Веднага след нападението Каблешков изпраща писмо до Панагюрище, в което официално обявява началото на въстанието и призовава всички българи да се вдигнат на бунт. Писмото подписва с кръвта на едно от убитите заптиета, от там и то остава в историята като „кървавото писмо“.

Бенковски обявява въстанието в Панагюрище веднага щом получава кървавото писмо. Създава се Военен съвет, или т.нар. Привременно правителство, което става главен орган на революционната власт в IV революционен окръг. На него се възлага както ръководството на военните дела, така и осъществяването на новата гражданска власт в града.

На 22 април се освещава и въстаническо знаме, изработено от Райна Попгеоргиева Футекова, учителка, която остава в историята с името Райна княгиня.

С времето въстанието обхваща селищата, разположени в западната част на Средна гора, долината на р. Марица и подножието на Родопите. Според предварително изготвения план се създават няколко укрепени пункта - Копривщица, Панагюрище, край с. Петрич и под връх Еледжик, където е съсредоточено въстаналото население.

Въстанието е потушено по безмилостен начин, но именно неговото потушаване е с най-голямо значение за развитието и Освобождението на България. Отзвукът за зверствата по българските земи достига до страните на запад и Русия и е предпоставка за избухването на Руско-Турската освободителна война.

Днес в Копривщица, всяка година на 1 и 2 май с Тържествени чествания и въстановки се отбелязват годишнините от избухването на въстанието. През 2014 ще се отбележат 138 години от заветната 1876 година.

Как копривщенци отбелязаха събитието през изминалата година и защо ви препоръчваме да го посетите тази година може да видите във видеото по-долу.