club50plus.bg

В дискотека след 50? Зависи от настроението и от младостта на духа

 

Никога в човешката история процентното съотношение на хората в трета възраст не е било толкова високо. Медицинските технологии се усъвършенстват постоянно, а с това и средната продължителност на човешкия живот. Интересен факт е, че България е на девето място по брой възрастни хора на глава от населението в света. Бидейки девети сред стотиците други държави, очевидно ние българите живеем над средното, погледнато в световен мащаб. Това е повод за радост, но и за размисъл около социално икономическото и психическото положение, в което старите хора в България съществуват.

Преди години работех като моряк, служител на туристически кораб. Корабът имаше дестинации в най-интересните тропически райове (ако думата изобщо има множествено число): Карибите, Хаваите, Мексико, Калифорния, всички пристанища по Средиземноморието... Около 70% от гостите ни бяха хора в напреднала възраст, между 60 и 90 години. Нерядко имаше хора на инвалидни колички, със специални респираторни съоръжения и социален работник или помощник до тях.

 

Тези весели пенсионери не спираха да оползотворяват туристическите си пътешествия с непрекъсната веселба, социализация и нови запознанства, игри в казината на кораба, посещение не само на туристическите исторически забележителности, но и на... луксозните дискотеки в пристанищните градове. В първите месеци от работата си бях буквално изумен от оптимизма и доброто настроение, с което тези хора заразяваха дори нас, 20-годишните служители.

Бях така поразен, защото добре познавах българските пенсионери с техните вечни мънкащи оплаквания и увиснали песимистично носове. И повярвайте ми, разликата не се дължи само на финансовото положение, но е преди всичко в... главите на хората.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

Представете си сега себе си, ако сте примерно в петдесетте или шестдесетте или защо не родителите си, които са може би в осемдесетте или деветдесетте си години. Представете си просто един сборен образ на българския човек на тази възраст. Сега го пренесете в една весела дискотека и го вижте как танцува и се весели от все сърце, заедно с младежите в двадесетте. Може би не ви е лесно, нали?

Факт е, че отношението на обществото в развитите държави към възрастните хора е по-различно от това в България. Личи си преди всичко по уважението, изразено чрез нормално високите пенсии – например от няколко хиляди евро/долара месечно, които разрешават една нормална социална свобода, мобилност и широк кръг от възможности за прекарване на заслужената почивка. Да, вярно е, че в България възрастните хора изнасят на гърба си прехода. Но също така е вярно, че у стандартния български пенсионер в течение на годините изкристализират и се втвърдяват много негативни психични черти, така характерни за цялата ни нация. Например депресивен песимизъм, черногледство и безинициативност.

А би могло да е съвсем различно. Зависи от самите нас – как мислим, какви психични семена залагаме във вътрешната си градина по време на целия си живот. Каквито вярвания, характерови реакции, начин на възприятие на реалността сме избирали да „сеем” като по-млади, такива и плодове от техните вече втвърдени психични клони ще „жънем” на старини. Защото зрелите години и старостта са просто етапи от развитието на потенциала през живота ни. А това развитие е било водено и продължава да бъде зависимо от свободната ни воля.

*Авторът е психолог и психотерапевт. Скоро очаквайте разсъжденията му за промените в характера и за страха от смъртта.