club50plus.bg

Наказателната политика вместо по организаторите и пласьорите на дрога, удря по жертвите им

Докато глобалната война с наркотиците струва 70 млрд евро на година, UNAIDS се нуждае от 2,2 млрд за намаляване на щетите от употребата на наркотици, a в момента разполага едва с 0,11 млрд. Това посочи Стивън Роулс от Transform Drug Policy Foundation (Фондация за промяна в наркополитиката) във Великобритания на организираната у нас кръгла маса на тема „Политиката по наркотиците – време за преоценка". На форума бяха обсъдени световните тенденции и политиките за решаване на проблемите, свързани с наркотиците.

„Войната с наркотиците" създава предпоставки за развитието на огромни черни пазари на дроги, пренасочва финансови ресурси от здравеопазването към преследването на употребата, производството и разпространението на наркотици, и нарушава човешките права, в световен мащаб, отбеляза Роулс. По думите му никое правителство или международна организация не са изчислявали коректно цената, която се заплаща за поддържането на тези политики. Никое правителство или международна организация никога не са потърсили алтернатива на войната.

Станимир Петров от Българския хелзински комитет представи данни от проучване в местата за лишаване от свобода, от което се вижда, че рестриктивните политики само увеличават броя на осъдените за притежание на наркотици. Наказателната политика на държавата е неефективна и генерира престъпност, защото е безсилна срещу най-високите етажи на наркоинвазията и с това създава усещане за безнаказаност. Вместо организаторите и разпространителите, наказва жертвите.

Според Рада Наследникова, директор на центъра за рехабилитация на хора със зависимости „Проект Пеперуда – София", стигмата към зависимите към психоактивни вещества, намалява шансовете на хората да търсят терапия. Лечението на зависимости намалява употребата, нелегалните дейности и психологическия дистрес с около 50%. Намалява се риска от заразяване и разпространение на ХИВ/СПИН, хепатити В, С и полово предавани болести. Като резултат от стигматизиращите политики обаче зависимите в България не търсят лечение, лечебните и рехабилитационни програми не получават финансиране, създават се пречки пред научния дебат, не се подкрепят политики подкрепящи ефективни методи за справяне с проблема.

Според Анна Любенова от фондация „ Инициатива за здраве" репресивната политика води до непредвидени и нежелани обществено-здравни последствия като инжектиране в нехигиенични условия, разпространението на кръвно-преносими инфекции – ХИВ, хепатит; натравяния, произтичащи от вещества с неясно съдържание. Няма специализирани интервенции за намаляване на предозирането, към намаляване на разпространението на хепатит С, към неинжекционната употреба.

Вследствие на репресивната политика, попадането на хората, зависими от наркотици в местата за лишаване от свобода (МЛС) е често явление, при това с многократни и краткотрайни присъди. Независимо, че в МЛС има достъп на наркотици, както и има ХИВ-позитивни затворници, няма достъп до чисти игли и спринцовки.

Според Анна Любенова трябва да има коригиране на наказателната политика така, че попадането на зависимите в МЛС да се сведе до минимум. Според нея трябва да се разшири мрежата от безплатни метадонови програми, да се въведат адекватни превантивни мерки в затворите. Да се приемат непълнолетни в програмите при неоспорими медицински показания (например ХИВ инфекция).

Министерството на труда и социалната политика и общините трябва да припознаят употребяващите наркотици и ХИВ позитивните хора като уязвима социална група, която се нуждае от социална закрила, каза още Любенова. Тя призова за създаване на адекватни условия за лекуване на ХИВ инфекцията при хора, зависими от наркотици и да се въведат законодателни разпоредби, които да задължават органите на реда да подпомагат работата на здравно-превантивните програми.

На кръглата маса присъстваха представители на Главна дирекция изпълнение на наказанията (ГДИН), които споделиха сходни на представените проблеми в местата за лишаване от свобода - липса на материална база, липса на подготвени кадри за работа със зависими, невъзможност за справяне с проблемите свързани с внасянето на наркотици в килиите. НПО и представителите на ГДИН стигнаха до консенсус, че работата със зависимите лишени от свобода е въпрос на държавно финансиране и политическа воля.

Организаторите изразиха съжаление, че на кръглата маса не присъстваха представители от министерствата на здравеопазването и на труда и социалната политика.