Баби под наем се сдобиха с внучета назаем в с. Новаковци

Проектът "Приеми ме на село" дава възможност на децата от града да се докоснат селските бит, култура и традиции

Имаше едно време едно място огласявано от детска глъч до късно вечер. Когато уличните лампи светнеха по малките тихи улички, от всяка къща се задаваше една притеснена баба, която, къде сърдито, къде с умиление, призоваваше внучетата да се прибират с подканващо „Кое време стана? Кога ще се къпете, ще вечеряте… Утре пак ще закусвате на обед!“. Това важеше за всяко българско село по време на летните ваканции. Освен игрите удоволствие беше и да се помага – да се занесе вода на кокошките, да се наберат домати от градината, да се прибере козата от паша. А вечер се сядаше в двора с баба и дядо и да се слушаха на от странни по-странни истории от тяхното детство, когато дори ток не е имало. Да… хубаво е да имаш такива спомени.

Но лятото на село вече не е същото. „Младите“, които преди години избягаха в града да си търсят работа, така и не се завърнаха. Сега и те имат внуци, а техните внуци нямат села. Най-близкият им допир със селския бит е фермата във фейсбук, където и оранта и доенето на козите става по един и същи начин – с клик с мишката. В същото време селата, пълни с грижливо предаваните през времето български традиции, стоят празни, а осталите в тях възрастни хора - самотни.

За това се сети Вероника Йосифова и сподели как може да се промени в есето си за конкурса „Моите идеи за България”, организиран от „Онлайн Парламент” и фондация „Фридрих Еберт”, с което спечели втора награда! Нейната идея веднага грабва, още със заглавието баби под наем и внучета на заем. От есе за конкурс, хрумката прераства в проект „Приеми ме на село“, подкрепен от Общински съвет по наркотични вещества, Център за обществена подкрепа и Отдел „Култура и туризъм” към Община Габрово.

Идеята

Възрастни хора от селата стават баби и дядовци „под наем“ на деца от градовете, които от своя страна влизат в ролята на „внуци назаем“. За период от 5 дни децата гостуват на бабите и дядовците на село, като не само наблюдават, но и се включват в бита им. Традиционните за селското ежедневие работи, свързани със земеделие и отглеждане на животни, както и разказите на възрастните хора ,представляват интерес за градските деца. Веднъж докоснали се до този остарял начин на живот, без удобствата, които предлага градът, но и без неговата суетня, те ценят много повече труда, уважават хората от село и научават много неща, които един ден ще могат да предат на своите деца. Освен да се трудят, те се учат и да се забавляват „по селски“ – с хора и песни на открито и позабравени игри от едно време.

Изпълнението

е вече факт – 12 градски внучета на възраст 16-25 години прекараха 5 незабравими дни в габровското китно селце Новаковци. Там те срещнаха своите баби и дядовци под наем. За малкото време, което прекараха заедно всички научиха много. Гражданчетата могат да се похвалят, че вече умеят да вадят картофи, да берат царевица, да доят кози, да приготвят традиционни български ястия с домашно произведени продукти, да косат трева, да носят вода с менци. Бабите и дядовците също научиха нови неща от „внучетата назаем“, като да работят с компютри, да използват скайп и фейсбук. Гостуването на децата оживи селото. Танци и песни се разнасяха от народни напеви и хора, до бийтбокс и брейк. А най-хубавото е, че всичко това е документирано. Проектът завършва със създаването на филм, който включва интересните случки от пребиваването на децата на село. Към него има и малка книжка, която съдържа техните записки, грижливо водени по време на „социалния експеримент“. В тях са намерили място рецептите на баба за домашни баници и пити, тайната на дядо за хубава ракия и вино, различни истории за традиции и празници на селото, както и интересни спомени от детството на възрастните хора. Така организаторите се надяват да достигнат до повече хора и проектът да обхване още много „приемни села“. Проектът се радва на голям медиен интерес, така че е не е трудно да му предвещаем успех.