club50plus.bg

 Малко имена на известни жени, оставили своя подвиг в историята, са запазени в дебелите книги и учебници. Всичко, което се знае, приналдежи на неофициалната българска история и апокрифна литература. Официалната е увековечила само Агате, съпругата на цар Самуил.

Но всъщност най-известната българка, предводителка на масагетите, е Томирис (Тамарислу), която придобива слава с победата си над цар Кир. Тя била протобългарка. Това означава древна българка от време, по-ранно от хунобългарите и след това прабългарите. Кир й предложил брак с мотивацията, че е заслепен от нейната красота. Скоро се разбрало, че истинските му намерения са да завземе земите, притежание на масагетите. По време на битката обезглавява един от синовете й. Безкрайно тъжна, тя му казва: "Добре, щом искаш да има кръв, ще я имаш". С голяма хитрост и специална военна тактика, характерна само за древните прабългари, го допуска навътре в земите си, н оза кратко. Устройва му засада и успява да разбие цялата персийска войска. Обезглавява цар Кир и слага главата му в кожена торба с думите: "Искаше кръв, ето ти сега кръв! Пий, щом я искаш!" Това разказва легендата за една от най-великите протобългарки.

За прабългарките историците съдят от

думите и стиховете на Приск Панийски, който бил в стана на древния Атила и е имал възможност да наблюдава нашите древни прародителки. За тях той написал: "Девойките ходят с открити лица. Прибират косите си с различни монети. Всички носят обеци, гривни, пръстени. Дори от три-четиригодишна възраст. Краката им са боси. Облеклото им се състои от тъмносиня пола и елек, обшити със светъл ширит. Носят и дълга бяла роба, спускаща се по-долу от полата и събрана на плисе около шията и ръцете. Много трудолибиви са и никога не оставят своето вретено". Бащата на таджикската поезия Насири Хусрау написал: "Робини карат от Булгар, Ах, мой език, Защо пресъхваш пред тази дивна красота!". Във философския речник на Волтер по сведения на д-р Христо Стойчев съществув аследното определение за красота: "Красив и снажен като българин". Освен това някога персийците смятали, че най-добрият подарък, който можеш да получиш, е кон или българка. Прабългарката била висока, слаба в кръста, но с широк ханш, защото е раждала доста деца. Косата й била гъста, зъбите – бели. Основната й функция се свеждала до възпитанието на децата. Вероятно тези жени не са познавали ревността, след като са делили съпруга си с още жени. В онези времена двуженството и многоженството било прието със закон. Затова сме били и народ "по-многоброен от пясъка по морската ивица" – четат по стари фрагменти историците. Българинът е имал най-малко две жени и най-много четири. Велможите са разполагали и с наложници. За каква ревност може да става дума...

Задачата на прабългарката била да ражда воини 

независимо дали те са от мъжки или от женски пол. Тя радко е имала достъп до управлението. Такава е например Херка, наричана някъде и Керка – жена на Атила. Алана е другата негова любима жена. Акага пък самостоятелно е сключвала договор с византийските императори за ненападанеие. Била опасна жена. Красива и войнствена амазонка. В по-късни времена известна става княгиня Болга, дъщерята на Расате. Омъжва се за киевския княз Игор и приема името Олга. Тя допринася изключително много за приемането на християнството във вид, удобен за българите. Благодарение на нея в християнските догми влизат езически ритуали, характерни за българите. Те остават живи и до днес. Тя казва: "Ние сме в кръста още преди Христос". Както знаем, баща й Расате е бил привърженик на идеята за тотално връщане на старата религия на прабългарите. Но тя е по-мека в убежденията си. иска се голям такт, за да съчетаваш в едно положителните черти на две религии. И успяла да наложи християнството в Русия.

Древната българка някога ръководела племена, отговаряла за огромни райони и цели територии на държави. Била е перфектна ездачка и сама обхождала именията на своите държавни територии.

Какво ли е общото между древните българки и днешните жени? Може би на първо място това, че всички те са борбени, жени с характер. Някогашната българка стояла рамо до рамо с мъжа си в боя. Днешната стои рамо до рамо в борбата за хляба, за оцеляване.