Макар да живее по-малко от европейците, българското население застарява по-бързо
Дни преди огласяването на предварителните данни от преброяването на населението разговаряхме с д-р Геновева Михова от Института за изследване на населението и човека към БАН.
Всеки момент ще излязат предварителните данни от преброяването на населението през тази година. Колко очаквате да са българите?
– Очаква се българите да са намалели с около 600 хил. души между двете преброявания – т.е. от 2001 (7,9 млн.) до 2011 г. Но не бива да се забравя, че в предишния период има сериозно намаляване на населението заради емиграция – смята се че 1-1,2 млн. души са напуснали България.
Мисля че дори са повече. Защото според статистиката през 1989 г. населението на България е било 8,92 млн. души – най-близо до заветните 9 млн. А през 2009 г. те вече са 7,5 млн.
– В края на април ще излязат всички числа от преброяването, нека се въздържаме от категорични оценки. Може да има изненади, може да има различия за някои етнически групи.
Според статистиката хората в нетрудоспособна възраст през 2000 г. са били 24,9%, а през 2009 г. те са били 22,4%.
– Населението над 60 г. (не всички са извън работната сила) през 2008 г. е 24%, а когато става дума за 65+, делът им е около 18%. Напоследък „третата възраст" се смята над 65 г., дълги години се смяташе над 60 г. и затова се получават някои разминавания в статистиката.
През 1965 г. хората над 60 г. са 1,089 млн. , през 2008 г. те вече са 1,836 млн. Възрастта за пенсиониране обаче се променя и това променя и сметките за хората в нетрудоспособна възраст. Затова е и тази разлика в относителния дял, която сте видели.
Но се увеличава както относителния дял, така и броят на българите над 50 г., на българите над 65 г. Какви са точно процесите и тенденциите, откъде идва това?
– Очевидно, че основната причина е увеличената продължителност на живота – сега жените в България живеят 76,3 г., а мъжете – 69,2 г. В сравнение със средната продължителност на живота в ЕС, българите живеят 6 г. по-малко. Ако сравним с гърците, които са на горе-долу същата географска ширина, те живеят 8 г. повече от нас. Средната възраст на българите, което е друг измерител на остаряването, през 1990 г. е 38 г., през 2009 г. е 41,5, а се очаква до 10 г. да стигне 44 години.
Има много фактори, определящи тези тенденции. Но въпреки, че живеем по-малко от европейците, България е на пето място в света по най-старо население.
Откъде идва това?
– Стареенето се измерва като съотношение между две групи – групата от 0 до 14 г. и групата от 65 г. нагоре. Нашата група до 14 г. непрекъснато намалява – последните данни са за около 13,6% дял (2009 г.), а в съседните страни той е много по-голям, в Турция например той е два пъти и половина повече. Относителният дял на хората над 65 г. е 17,5%.
Имаме едновременен процес на намаляване на населението и в същото време на остаряването му. Смята се, че този процес в България започва около 1956 г. Тогава е уловен от българските изследователи. Демографи като Иван Стефанов, Здравко Сугарев, проф. Минко Минков започват да разработват инструментариум за измерването му. Анастас Тотев пръв е прозрял, че това е един от най-големите демографски феномени на този век и че той има много голямо социално значение и многостранно отражение върху цялостния социално-икономически живот на страната.
По същото време ли е започва застаряването на населението в международен мащаб?
– В световен мащаб се казва малко по-неопределено – от втората половина на 20 век.
Отначало с този феномен се занимават главно демографите, в началото на сегашното столетие с него вече започват да се занимават политици, социолози, икономисти, защото самото остаряване започва да застрашава социално-икономическите политики, Лисабонската стратегия... Всички виждат, че демографските промени са много значим фактор, който може да обезсили решенията, които се вземат.
Струва ми се, че у нас за това се заговори едва от по-малко от 20 години.
– Общественият дебат наистина започна преди около 20 години, когато последиците от застаряването на населението започнаха да се чувстват в различни области. Първо това се усети в работната сила – тя започна да старее и да се чувства недостиг на работна сила. Тези, които влизат в работната сила, по количество са почти двойно по-малко от тези, които излизат. И възниква въпросът: какъв път ще избере България? Дали ще внася работна сила отвън, за да допълни нуждите си? Много от европейските страни избраха този път – притокът на нови работници имигранти се измерват с милиони в Германия, Франция, в Испания има най-много.
Възрастните хора в България (демографите вече ги разделят на трета и четвърта възраст) полагат много неплатен труд – в домакинството, в домашното стопанство – който никой не отчита. По света отдавна се разработват индикатори, които да измерват приноса на този труд в брутния вътрешен продукт. И за страните, които го изчисляват, този труд е 20, 30, та и 35% от БВП. Ако го изчислят за България, сигурно ще се окаже повече. Защото кой отглежда децата на младите родители? През 2005 г. направихме изследване, което показа, че само 6% от младите родители предпочитат да поверят децата си на своите родители, но реално 17% от децата са отгледани от баби и дядовци. Кой отчита този принос? България е страната, в която младите хора най-късно се отделят от родителите – значи помощта на родителите продължава много до късно. А кой води децата на езикови школи и разни странични занимания? Кой ги посреща, кой ги изпраща на училище? Кой ги храни? Това не е ли труд?
Възрастните хора у нас са много ощетени от непризнаването на този неплатен труд.
Виждате ли белези за такива политики?
– Виждам, защото започнаха да се разработват политики в Министерството на труда, които се отнасят за работната сила от 54 г. нагоре.
Нещо, което в момента действа?
– Те са предизвикани от това, че ЕС има решение до 2010 г. заетостта на хората във възрастта от 55 до 64 г. да достигне 50%. Трябваше! В България обаче тя продължава да е 43,5%. В много европейски страни това бе факт още през 2002-2003 г., но ние продължаваме да изоставаме с около 6 процентни пункта.
Нещо повече, много от нашите читатели се оплакват, че през последните 1-2-3 г. са останали без работа и не могат да си намерят.
– Веднага трябва да кажем, че най-уязвимата група за оставане без работа и за трайна безработица, са хората от тази група – от 50 г. нагоре те започват да губят сигурността на работното си място. Заетостта на хората от 55-64 г. през 2009 г. е намаляла с 2,6% за 1 г.
Добре, нали точно затова се правят политиките, за които говорите. Има политики, разработват се мерки, но резултат няма... Тоест те не са действени.
– Ние много пъти сме давали идеята да се формират специализирани трудови борси за тази категория хора. Защо да има студентски борси, но да няма специализирани борси, които да предлагат работни места, подходящи за по-възрастни хора – с гъвкаво работно време, съобразено с жизнения цикъл на хората?
Кой трябва да направи такива борси?
– Министерството на труда, Агенцията по заетостта. Хубаво е да се пращат възрастни хора в почивни станции, да им се поеме за известно време профилактиката и рехабилитацията. Но това не е решението на въпроса.
В нашето общество ще продължи да се гледа на възрастните хора като на бреме за обществото до момента, в който не им се разреши да имат собствен принос за решаване на социалните си проблеми.
Какво би заинтересувало частни предприемачи, работодатели да се включат в такава борса или дори да направят сами такава? В студентските борси интересът е очевиден – евтин труд, който в някои отношения е добре квалифициран. Един възрастен човек не може да си позволи да работи за минимална работна заплата.
– В България се говори предимно за недостатъците на възрастните хора като работна сила. В редица други страни е обратното – разработват се и се извеждат на преден план положителните им страни: това са хора отговорни, хора с определена квалификация и не е необходимо толкова много, за да осъвременят познанията и уменията си в дадена област.
Хората, които гледат на себе си като на професионалисти, вече са го направили...
– Такива хора в европейските страни усилено се използват като консултанти, обучители на млади хора. Доста изоставаме ние.
Къде да търсим двигателната сила за компенсиране на това изоставане? Кой може да е двигателят?
– Агенцията по заетостта. Тя прави стратегиите по заетост, тя разработва политиките на страната по заетостта, там са средствата за квалификация и преквалификация. Проучвайки добрите практики на редица страни, ние сме свидетели, че хората над 50 г. там получават специални ваучери на определена сума, с които човекът може да избере форма на квалификация, към която има интерес, форма на подготовка за специалности, за които има търсене. У нас тепърва има да се развиват подобни практики...
Оптимист ли сте, че агенцията ще се захване и ще се справи с това?
– Проблемите ще се задълбочават и те ще ги заставят да търсят решение. Целият свят мисли по това. Миналото столетие се смяташе, че най-голямото демографско предизвикателство е количественото нарастване на населението – знаете, че сега Земята е населена от 6,8 млрд. души. В новото столетие вече остаряването се смята за най-големия проблем.
Когато има по-голяма продължителност на живота, когато стилът и начинът на живот са други, възможностите на хората са различни и остаряването се отдалечава от възрастите, когато това е ставало в миналото столетие. Докато човек изпадне в зависимо състояние, има много повече години. И през тези повече години той може да бъде полезен за обществото, полезен за себе си, със свои собствени жизнени стратегии и планове. Защо да го оставяме в ситуация да чака обществото да се грижи за него, когато той може да си изкарва доход със собствен труд, може да си създаде по-широки социални контакти.
Мислите ли, че мнозинството от хората над 60 години имат желание и нагласа за това? Някои имат, но има и такива, които казват: „40 години съм работил, време е за почивка". И още нещо: в България има толкова много млади пенсионери – тези, които използват някакви привилегии и се пенсионират рано.
– Да, има хора, които предпочитат да си почиват. Но се увеличават онези, които искат да продължат трудовия си живот, да не остават изолирани от обществото, да запазят достъпа си до ресурсите на обществото – тенденцията е такава и обществото трябва да отговори на тези потребности.
Нашето общество обаче е много инертно в това отношение.
– Инертно е...
но няма гаранция, че тенденцията ще продължи, още повече, че кризата не помага за това.
Може би защото чакаме държавата да го направи...
– Много години сме чакали на държавата, но пък от няколко години сме в такова състояние на замразени заплати и ниски пенсии, така че трябва да се търси изход.
Държавата обаче не е много активна в това отношение. Вие казвате, че се разработват политики и програми, но реална активност не виждам...
– Непрекъснато ни се казва, че трябва да се търсят механизми извън държавата да се усилва мотивацията и на хората, и на работодателите. Но у нас нито едното, нито другото върви. Затова се получава един вакуум, в който липсват рационални решения за използване на този потенциал.
Нека поговорим за емиграцията и връзката ѝ със стареенето. Гледах данните за последните 3 години. Първо броя на емигрантите е нараснал няколко пъти – от 2-3 хил. през 2007 и 2008 г., на 19 хил. през 2009 г. (като над 2 хил. души са над 50 г.).
И второ, жените са с по-голям дял сред трайно напусналите страната ни – както като общ брой, така и в групата на възраст над 50 г.
Това ме изненада. Явно е, че кризата увеличава общия брой. Но защо делът на жените е по-голям?
– Първо, делът на жените в населението е по-голям...
Не чак толкова... Част от причините очевидно са брак във чужбина, а при по-възрастните – гледане на внуци.
– Не само на внуци – и на възрастни хора. Българките гледат и деца, и стари хора зад граница – в Гърция, в Израел...
И все пак това не е пълното обяснение, струва ми се.
– Готвим работен семинар за териториалната мобилност на възрастните хора. Йордан Калчев се готви по темата. Но изчакваме до края на април да излязат окончателните резултати от преброяването. И ние искаме да бистрим този въпрос, както и факторите, които влияят върху него.
Колко са българите в чужбина – има ли надеждна статистика?
– Не, няма. Оценките варират от 4 до 5 млн. българи в чужбина.
При нас демографските тенденции различни ли са от тези в света?
– Същите са и не са същите, защото при нас те се развиват с много по бурни темпове, ускорени от емиграцията, от ниската раждаемост – младият фертилен контингент излезе от страната и ражда деца извън България. Изнесоха се цели семейства, включително и децата. И то безвъзвратно.
През 2000 г. възрастните над 65 г. в света са 11%, а през 2050 г. – 33% в света.
Според прогнозните данни на НСИ, в България миналата година те са били 17,6% от населението, а през 2050 г. ще бъдат 31,5%. Делът на хората над 50 г. през миналата година е бил 38,5%, а през 2050 г. те ще надхвърлят половината от населението – 50,8%.
– Това само потвърждава, че са необходими съществени промени в подхода към възрастните хора, в оценката за приноса им към обществото.
Все още няма коментари