От 2011 е в ход проект на МОН по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ -„Подобряване на качеството на образованието в средищните училища чрез въвеждане на целодневна организация на учебния процес”. С него се цели на децата да се обръща внимание и след редовните часове. Учениците, към които е насочен са тези от първи до седми клас.
Идеята е добра и е приложена на запад. Там децата прекарват деня си в училище, подготвят уроците си там, спортуват, и най-важното не – не се шляят безцелно по улиците, докато родителите им работят. Да, но ние не сме „на запад“. Хубавата идея на хартия, както обикновено не се оказва така добра на практика.
Какво се случва в българските училища? Заплатите на учителите зависят от броя на записаните ученици. Това мотивира училищата да приемат възможно най-много деца. Класовете стават по-големи. Няма достатъчно учебни стаи за редовните часове, налага се учене на смени. През зимата училищата се принуждават да намалят часовете, поради недостиг на гориво. Това са и основните два проблема пред идеята за целодневно обучение– къде ще се помещават децата, след като няма достатъчно стаи и дали ще трябва да стоят цял ден на студено в училище?
Проектът предлага решение на въпроси като обзавеждане на стаите, осигуряване на учители и храна, но не може да се справи с неравномерността на записаните ученици по училищата. Министър Анелия Клисарова заявява, че приоритет на МОН е уеднаквяването на качеството на образование, което предлагат българските училища. Така ще се избегнат струпванията на ученици в едно училище, за сметка на липсата на такива в друго и ще се освободят стаи за занимални.
Докато това стане – да са живи и здрави баба и дядо (да се надяваме, че са пенсионери), да могат да се грижат и помагат на малките ученици. И все пак ще е хубаво вместо децата да обядват на фона на следобедната сапунка, да са сред свои връстници и да обсъждат детски предавания и какво е станало в час, с домашните да им помагат педагози, а вкъщи, вместо да се борят с уроците, да се говори за семейни ценности и да се обърне по-голямо внимание на диалога и възпитанието.
Все още няма коментари