Вход 
Влез чрез Facebook 
Регистрация 
Трупането на години не е непременно трупане на немощ
Първият човек, който ще доживее до… 1000 години – да, няма грешка, цяло хилядолетие живот – вече е роден. Нещо повече, той е на около 50-60 години. Това твърди англичанинът Обри де Грей от години. Публикува го и в книга – „Да спрем стареенето” (Ending Aging), излязла през 2007 г.
В нея, в съавторство със своя асистент Майкъл Рей, прочутият биогеронтолог подробно описва пътят към бъдещето, в което не е задължително да се превръщаме в хилави и износени, в болни и безпомощни, в зависими от чуждите грижи старци. Обозримо според него е времето, когато с годините ще трупаме знания и мъдрост, за да ги използваме още мнооого време в добро здраве и пълни с енергия и радост от живота.
И понеже неведнъж е чувал, че си играе на Господ и че върви срещу природата, позицията му е кристализирала в ясна и логична форма. Бихме тръгнали срещу най-фундаменталното в човешката природа, ако се примирим, ако смятаме за нормално превръщането на човек в грохнал полуинвалид, казва той. От появата си в света се опитваме да поправяме нещата, които не ни харесват в околната среда и в нас самите – ако това е игра на Господ, то тогава е поредното доказателство, че Господ ни е направил по Негов образ и подобие.
Според де Грей за удължаването на срока ни на земята ще помогнат научните постижения – те ще осигурят постоянен „технически преглед“ на организма и смяна на износените органи. Той има предвид впрягането на генната терапия, нанотехнологиите в медицината, „дизайнерските” хапове, съдържащи „мерник” за определени болни клетки в организма, персонализираната медицина, подсилването на имунната система, регенеративната (възстановяваща увреденото) медицина и още доста революционни проучвания и решения, които съществуват, нищо че не са известни на широката публика.
Стареенето, смята ученият, се дължи на натрупването на „грешки” и странични ефекти на метаболизма от рода на унищожаване на клетки, които не могат да се възстановят; изменения в клетъчните и молекулните структури на тялото, които след определена граница причиняват патологии (болести) и смърт; мутации, отглеждащи рак; събиране на „боклук” в клетките и междуклетъчните пространства, който пречи за нормалната работа на един или повече органи. Съвременната гериатрия (медицината на стареенето) се опитва да спре „грешките” да причиняват болести; традиционната геронтология (наука за стареенето) иска да спре метаболизма да причинява „грешки”. Собственият му подход в биомедицинската геронтология е различен – търси начини периодично да подмладява организма, не да забави стареенето.
Създаденият и ръководен от него проект на университета в Кеймбридж* е „Стратегия за конструирано нищожно стареене” (Strategies for Engineered Negligible Senescence – SENS ) и цели точно това – периодично да елиминира вредните странични ефекти на метаболизма, като държи насищането на организма с тях на ниво, което не причинява патология. Постигането на тази цел би означавало „лекуване” на старостта.
За всяка от „грешките” на метаболизма той описва възможно разрешение. За много от разделените в седем групи фактори на стареенето вече е предложена терапия, чиято ефективност е доказана, но върху хора е прилагана само в ограничени проучвания и не е одобрена още за масово прилагане. Де Грей смята, че човечеството ще започне да използва тези вече намерени решения преди още учените да са разбрали цялостния механизъм на остаряването, което ще отнеме повече време. Приложението на постигнатото обаче ще „спечели” 30-40 години за сегашните остаряващи, докато бъде намерено решаващото „хапче”. До 10 години мишките-дълголетници** ще са факт, други десетина години ще са нужни опитът върху лабораторните животни да даде своите първи плодове и при хората. Удължавайки живота им, те ще им дадат достатъчно време, за да доживеят следващите решения, после следващите – до… библейската им възраст.
Остаряването е физически феномен, който се случва с телата ни. Медицината става все по-могъща и по някое време в бъдещето ние неизбежно ще сме в състояние да го лекуваме толкова ефективно, колкото сега лекуваме много болести, уверен е де Грей. Претендирам, че сме близо до този момент, защото съществува проектът SENS, добавя той. Този проект не е само идея, той е много подробен план за ремонт на всички видове молекулярни и клетъчни увреждания, които ни се случват с течение на времето. И всеки метод за това или вече работи в клинични условия, или се основава на съществуващи технологии, които просто трябва да се свържат помежду си, категоричен е ученият.
Според него за това са необходими 1 млрд. долара и няколко стотици учени, които да работят върху проекта. Засега е събрал почти 7 млн. долара и повече от сто съмишленици и хубавото е, че изследванията им съвпадат до голяма степен с основната им работа по различни болести и носят практическа полза още сега, защото в противен случай има опасност да изгубят финансирането си. Допълнителната им работа плаща фондацията Метусаил*.
*През 2006 г. проектът изцяло преминава към фондацията Метусаил (Methuselah Foundation ), чийто председател и главен научен ръководител е де Грей. Адресът на фондацията е във щата Вирджиния, САЩ. От април рт т.г. бе основана и фондация SENS със седалище в Калифорния, която пое изследователската дейност. Неин научен ръководител стана де Грей, а начело на фондацията Метусаил остана нейният основател Дейв Гобел.
** Вторият проект на фондацията Метусаил е Мишата награда, която се дава на експериментатори, успели да удължат живота на лабораторни мишки повече от постигнатото преди тях. Фондът за наградата се събира от донори, досега са натрупани малко над 4 млн. долара.
В левия ъгъл стои Обри де Грей, а на срещуположната страна на ринга е проф. д-р. С. Джеймс Олшански.
Роден е в Англия през 1963 г. Обри Дейвид Никълъс Джаспър де Грей не познава баща си, няма братя и сестри. Сключва брак през 1990 г. с 19 г. по-възрастна от него професор по биология. Нямат деца. Завършва в Кеймбридж компютърни науки и пак там се занимава с изкуствения интелект като начин за подобряване на живота на човека. Докато разговорите му с колегите на жена му го карат да осъзнае, че всеки биолог се занимава с тесен проблем и никой не свързва последните постижения с проблемите на човешкото остаряване, което според него трябва да е основната тема на биологията.
Решението идва от само себе си – започва да изучава биологията в Кеймбридж, за което много му помага жена му, защитава и докторска степен. От 1992 до 2006 г. работи в департамента по генетика на университета в Кеймбридж и има поне две открития, които са принос в науката и които хвърлят нова светлина върху стари проблеми в медицината. През 2005 г. успява да събере на конференция над 100 международно известни учени, пред които развива своята теория за удължаване на живота с помощта на биоинженерство. Тогава го откриват и медиите, става телевизионен герой.
Това ли, радикалността на идеите му ли, или просто започването на нов етап от дейността му, слага край на заетостта му в британския университет.
От 2006 г. до април т.г. той работи във фондация Метусаил, а през април създаде фондация SENS, която пое научната дейност. Годишните конференции на SENS обаче и досега продължават да се провеждат в Кеймбридж, четвъртата се състоя през септември 2009 г.
Иронията на личната му съдба е, че дори идеите и мечтите му да се осъществят, любимите му хора – възрастната му майка и 64-годишната му съпруга – най-вероятно няма да могат да се възползват от това.
Сред най-активните опоненти на де Грей са С. Джей Олшански, Леонард Хейфлик и Брус Карнс, всичките професори, с титла доктор. Официалната им „Позиция за остаряването на човека“ е подкрепена „51 международно признати учени, работещи в тази сфера“. Макар и да не е директен отговор на идеите на де Грей, на места позицията е в явен диалог с неговата теория и с проекта SENS. Според опонентите през 21 век продължителността на живота в САЩ не може да надхвърли 90 г. „без научни открития, които да променят основните процеси на стареенето“.
Биомедицинско познание, което да позволи на гериатрите да се изправят срещу патологиите, в момента не съществува. Всяко твърдение, че биологичната реална възраст на човека може да бъде измерена, дори променена, трябва да се третира като забавно развлечение, не като наука. Проучванията на човешкия геном според опонентите водят до извода, че продължителността на живота се контролира от гените само непряко и по-скоро доказват, че остаряването не е част от еволюцията, а е пренебрегнато от еволюцията. Такова нещо като ген на смъртта или на остаряването не съществува, твърдят те.
Цялостната замяна на органи с по-млади „резервни части“ на теория би могло да увеличи продължителността на живота, но едва ли някога ще се превърне в практическа стратегия, въпреки напредъка на технологията на стволовите клетки.
Все още няма коментари