Вход 
Влез чрез Facebook 
Регистрация 
Идеологията на зелената сграда обгрижва всички потребности на човека – труд, почивка, спорт
Като пътуваме из страната, все по-често виждаме слънчеви колектори, кацнали на покривите на селски къщи. Какъв знак е това? Променя ли се българският дом в крак със световните тенденции? Кои от нас са най-близо до модерните решения? Обсъждаме тази тема сархитект Атанас Панов , председател на асоциацията „Сосиета Урбанум“
който бе сред говорителите на конференцията „Зеленото строителство – устойчив път за постигане на енергийна ефективност и икономически растеж“.Арх. Панов: Селските къщи са най-обнадеждаващи. По-обезкуражаващи са комплексите, които, честно казано, нямат такова слънчево бъдеще. Изводът се налага от това, че сме бедна страна и общо взето собствениците на тези жилища не са със статус, който би им позволил да променят жилището си, начина на живот и местоживеенето като цяло. Получава се една обреченост – хора с различен социален статус живеят в една и съща сграда. Като собственици на единиците, в които живеят, те не могат никога да постигнат адекватно решение за това как сградата да бъде реконструирана, как да бъде санирана, как да бъде направена енергоефективна.
В изказването си посочихте, че идеологията на зеленото строителство трябва да излезе от рамките на сградата и да бъде на ниво градоустройство, като съчетава центрове, където човек удовлетворява всичките си потребности – труд, почивка и спорт. Как се вписва тази идеология в реалността на панелните комплекси, които доминират в българските градове?
Арх. Панов: Отвъд идеите, които обсъждаме по темата за зеленото строителство, но в пряка връзка с тях, е въпросът: има ли смисъл една сграда да бъде санирана и да бъде правена енергоефективна, ако съвкупната цена на нейното събаряне и на построяването на една наистина енергоефективна нова сграда е по-ниска?
Не е нужно новопостроената сграда да бъде многофамилна. Тя може да бъде еднофамилна, при което собственикът, който е зависим от една тежка инфраструктура и живее в сграда с 200 апартамента, може да стане един напълно независим индивид, разположен в по-малка къща, но направена с естествени материали, добити от района, в който живее. Той ще се топли със слънчева енергия и с дърва, ще ползва продукти, които може да добие в природата, включително вода. Отпадните води може да се прерабтват и да се напоява с тях градината, а със затоплената вода, която се изхвърля, да се затопля студената, която идва по тръбата, т.е. да се приложат всички тези принципи в един малко по-друг мащаб.
Това е едно от много важните неща, които могат да се случат на панелните комплекси, дай боже, ако има някаква възможност един ден да им се тегли чертата.
Отделният човек ще стане много по-независим, а за хората като съвкупност нека си дадем сметка, че когато бъдат разделени, това по някакъв начин духовно повече ще ги сплоти и събере, отколкото ако продължат да живеят заедно, да споделят едни и същи проблеми и да се превръщат във врагове на базата на това съжителство. Премахването на този тип обитаване и на този тип морално и физически остарели сгради ще реши едновременно много проблеми. И ако се опитваме да ги възстановяваме, това ще бъде безсмислено напрежение, което ще струва ужасно много пари, за да съживиме труп.
В архитектурната колегия като че ли вече сте стигнали до единомислие по този въпрос?
Арх. Панов: Да, но това не е въпрос само на колегията. Според мен всички хора сме дорасли до тази идея, живеейки в сегашната среда с някакви мечти и планове.
Какъв е пътят за нейното реализиране според Вас?
Арх. Панов: Пътят е в решението този тип на обитаване, който по някакъв начин насилствено е създаден, да бъде насилствено премахнат.
Звучи революционно? Кои са факторите в обществото, които могат да задвижат подобно решение или програма?
Арх. Панов: Според мен това изисква огромна саможертва от страна на политиците. Не знам дали такива герои са се родили вече. Очакваме всички следващи да са месиите и в крайна сметка си оставаме с добрата надежда. Но наистина решението на този проблем е в техните ръце, защото става въпрос за процес, при който ще има потърпевши, наказани. Трябва да стигнем обаче до общо съгласие, че в крайна сметка въпросът е каква е цената на жертвата и какво ще получим като резултат.
На форума чухте ли нещо ново, неизвестно на българските архитекти и специалисти в градоустройството?
Арх. Панов: Не, нищо ново не беше съобщено но се радвам, че всички споделяме едни и същи идеи, което означава, че сме близко до реализацията.
Американските компании, които се представиха, постигнали ли са това, за което говорим?
Арх. Панов: Общо взето всеки го е постигнал на свое ниво и се явяват пред нас в една симетрия и обща система.
Над 60 процента от електричеството в света се използва за отопление и охлаждане на сградите, посочи Реджиналд Милър, регионален директор за Централна и Източна Европа и Русия към Министерство на търговията на САЩ, който доведе делегация от 12 търговски аташета на САЩ в София. На форума „Зеленото строителство – устойчив път за постигане на енергийна ефективност и икономически растеж" основна тема бяха перспективите за зелено строителство в България. За момента САЩ са лидер по количество на зелени сгради в света. Те са енергийно ефективни, което означава намаляване на разходите в икономиката, отчете общата полза Милър.
"В България предизвикателството пред правителството и пред бизнеса е дали ще искате да инвестирате между 2 и 3% повече в строителството на дадена сграда, така че тя да е енергийно ефективна", каза американският посланик Джеймс Уорлик в приветствието си към участниците - представители на над 200 български и чуждестранни фирми. Събитието бе организирано на 7 октомври от Американската търговска камара в България и Търговската служба към посолството на САЩ.
Посланикът също изтъкна, че инвеститорите от Западна Европа и САЩ строят зелени сгради, тъй като това има икономически смисъл.
„България вече е лидер във възобновяемите и алтернативните енергийни източници. Моят въпрос е дали България може да бъде лидер в зеленото строителство? Мисля, че да. Но за тази цел не само трябва да говорите, но и да извървите необходимите стъпки", каза дипломатът.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев представи статистиката за състоянието на сградния фонд. В България има 3,7 млн. жилища, от които 96,5% са частни. 65% са в градовете и са предимно кооперации. Голяма част от жилищата са строени между 60-80-те години и са с ниска енергийна ефективност. Общият брой на кооперациите е около 80 000, в които има 700 000 жилища. Панелните жилища, които се нуждаят от сериозно обновяване, са с площ от 53 млн. кв. м и в тях живеят 2,7 млн. български граждани. За квадратен метър са нужни около 150 лева за саниране. Средства се търсят по линия на оперативна програма "Регионално развитие", припомни Плевнелиев. Той съобщи, че към момента са сключени договори за проекти на стойност 400 млн. лева.
По разчети на министерството около 4 млрд. евро ще са нужни на България, за да реши проблема с енергийната ефективност на жилищата. Плевнелиев отбеляза, че ако се направят тези инвестиции, икономиите годишно ще са 560 млн. евро от спестявания на енергия между 40 и 60%.
По думите му сред приоритетите е от 2018 г. всички публични сгради, които ще започнат да се строят, да бъдат с разход на енергия близо до нулата, а от 2020 г. това да бъде възможно и за всички останали сгради.
Междуведомствена работна група подготвя проект за национална сертификационна система за устойчиво строителство. Ще се направят и промени в действащото законодателство, за да се въведат изискванията и стандартите за подобно строителство. Америка води със стандарта LEED за стандартизация на сградите, посочи още министърът. На конференцията днес се проведе и семинар за сертификационната система LEED, за който се регистрираха над 50 български и чуждестранни фирми.
Петко Йовчев, председател на Камарата на архитектите в България, отчете недостиг на конкретни предложения за промени в законодателството. Тези предложения би следвало да се отправят от браншовите организации, смята Йовчев. Зеленото проектиране трябва да стане масово, а не да се извършва само от отделни архитекти. Нека да използваме принципите на устойчиво строителство на градовете на възраст между 300 и 500 години, призова Йовчев.
Ангел Минев от Камарата на строителите в България представи модела "Инженеринг с гарантиран резултат". В България броят на сградите общинска и държавна собственост е 5 763, размерът на застроената площ на сградите общинска и държавна собственост е 15 921 000 кв.м., а годишният разход на енергия е над 3 млрд. кWh, каза Минев. Годишният разход на енергия за масивните жилищни сгради е над 35 млрд. кWh.
Според разчетите, цитирани от Минев, с 200 млн. лв. вложени в енергийна ефективност, обществените сгради ще се санират 1 млн. кв. м., ще се икономисат около 100 млн. кWh/год и ще се спестят 18 млн. лв. годишно преки разходи за енергия. Освен това ще се пестят по 280 хил. тона годишно вредни емисии.
Все още няма коментари