club50plus.bg

В световния ден на децата за децата, за нашите деца

В дните, когато хората у нас спряха да ходят на нивата, децата им спряха да ходят на училище. От година на година виждаме абитуриенти, които почти никога не са ходили на училище, зрелостници, които не могат да пишат правилно, те не могат и да говорят. Зараждат се цели поколения неграмотна безработица. Те пият, пушат и се дрогират от деца. Ходят раздърпани и неглижирани, неподредени и в душите си, защото няма какво да подредят там. Защото мозъкът им досега е работил на ниски обороти, с тенденция да загасне. Нямат мечти, защото никой не е изградил фундамента им – никой в семейството, училището, църквата, където да им кажат какво е мечта. Те няма с какво да хранят душите си, взимат за своя храна питието, корупцията и далаверата.

И се смятат за успяващи,ако направят някой удар извън правилата на доброто поведение. - Такова понятие за тях не съществува. Деца и маса неграмотници, които раждат деца, по няколко, от тях се издържат. Деца на празниците в махалите на малцинствата. И не само там. Останалите също са в безкрайна еуфорична празничност – те пък празнуват стара победа от времето на манифестациите, бивша гордост, която с днешните си представи за живота не го разбират, отживяла държавнност, която за тях е без авторитет. На кандидат-студентските изпити се явяват най-амбициозните, а най-трудолюбивите в учението запрашват направо в чужбина.
Онези които остават, са деца на хората, които обичат да почиват, без да са изморени от труд. Имат желязна логика за това кое е важно за тях и кое не. Те стават късно, настояват за безплатен интернет,за четири часов работен ден и високо заплащане. Иначе въобще не започват работа. После – купон до зори. Онази т.нар. някогашна работническо-селска интелигенция създаде своето поколение от интелигенция на децата на прехода. Другите спят пияни и чакат някой да ги потърси, за да ги наеме на работа. Това последното, разбира се, никога не се случва. Ако все пак кандидатстват за някаква позиция, си признават, че са без образование, не могат да правят нищо и че търсят помощ. Това са децата на прехода и преди да влезем в Обединена Европа те бяха до 20 % измежду онези, отпадащи от училище. После процентът се увеличи двойно и продължава да расте масата от неграмотници и от полусъзнателни личности. Метафора на децата на прехода. За тях нищо добро не се случва.

Те са децата-бумеранг, захвърлени от активната политика и от обществото.

Те гледат с все по-нарастващо настървение скъпите коли, към високите дувари на новопостроените замъци и палати и неистово искат да са като онези, живеещи зад високите огради. Крадат им онова, което успяват да вземат и се усъвършенстват само в посока на изобретяването на нови престъпления. Такова изродяване и спадане на обществения и личен морал народът ни не познава през всичките си времена от своята хилядолетна славна история. Тези деца се превърнаха в децата на безвремието, духовно мъртвородени от прехода. Те не знаят цената на времето и на труда, защото не ги интересува това. Те отиват към огромната маса на най-неуките бежанци от най-бедните квартали на света. С времето доказват, че след като не ги пратихме на училище, днес и утре ги изпращаме в затвора. Статистиката у нас показва че имаме два милиона работещи, които издържат два милиона бедни, болни и стари и още два милиона бедни, болни и млади. И това е част от безсмислието на прехода. Между всички тях има малка част, която правят политика и решават какво да се прави в нашата държава.

Опустяват села и градчета, някога с по няколко училища от І до ХІ клас, десетина детски градини във всяко от тях. Днес там се раждат и растат все по-малко деца. Затварят се училища и здравни пунктове. Никой от държавата не се грижи нито за млади, нито за стари, въпреки публичните декларации. Всички предпочитат по-големите градове, или чужбина. Скоро в българското село няма да има „А" и „Б" класове. В училищните дворове или по уличките няма да се играе на народна топка, няма да се образуват отбори, няма да се състезават, да има конкуренция. Не намираме униформите в училище за нужни. Поне на празници на училището. Нямаме нужда от дрескод на абитуриентски балове. Накрая ще останем без абитуриенти.

С времето няма да има нужда от такова село и от такова градче. Постепенно малките селца ще изчезнат, а малките градове след тях ще последват примера им. Вървим към образуване на мегаполиси, но не го правим с разум, достойнство, губим безценни народни традиции. Някога Ванга казваше и предупреждаваше: „Тачете празниците. Те са средството за оцеляване!" Вместо празнуване смисъла на празника, отиваме към тъпо безвремие, разположено върху циферблата на 22-годишен спрял часовник.