Диагноза: сърдечна недостатъчност

Normal_dong8_flickr_cc

Или недостатъчна сърдечност

Болката в средата на гърдите му беше ужасна, дори не можеше да си поеме дъх, а устата му се залепи. Усети как ръката му от пот се хлъзна по дръжката и се свлече зад последната седалка. Миг само преди това отстъпи мястото си на възрастна жена, която пъхтеше в августовската жега, натоварена с мрежи. Така го бяха учили там… в провинцията.

Странно, но болката изчезна, стана му толкова леко, че му идваше да литне. Май човек трябва да внимава какво си пожелава, защото в следващия миг разбра, че гледа от тавана на трамвая. Не, не можеше това да е истина: видя себе си паднал на пода на трамвая, а всички го заобикаляха като прокажен и слизаха на поредната спирка. Дали беше мъртъв? Кой да му каже? Още по-странно му се стори това което разбра в следващия момент: той можеше да си лети свободно из трамвая и крещеше с пълно гърло като луд:

- Хора, вижте ме, лошо ми е, там съм, зад последната седалка, елате, помогнете ми, ееееееееееей!

Никой не го чуваше обаче, но той чуваше прекрасно разговорите им, дори четеше мислите им. Първа го видя лелката с пазарските мрежи: „Боже-е, младо, пък така се е напило, чак да не се държи на краката си. Я да се дръпна по-напред, че знам ли..."

„Лелче, лошо ми е, помогни ми" – продължаваше да се дере Боян, но лелката повлече мрежите напред, глуха за воплите му.

Е, тези тийнейджъри няма начин да не го чуят – насочи се към близкото момиче и стоящото до него момче. Тогава чу мислите й, когато погледа й попадна на безжизненото тяло: „Абе, готин тип ама явно не носи на пиячка, има да си лежи тук, дано само не повърне на обувките ми, че са италиански..."

Този материал е изпратен по инициативата на Клуб 50+ Стани Четен Автор

Тогава Боян прочете мислите и на оня с нея: „Леле, тоя ме е изпреварил, аз довечера така ще се надрусам... само да си намеря една десетка."

Някакъв очилат чантаджия гнусливо отвърна глава: „Да го е яд човек да тръгне с трамвай, всякаква измет се валя тук!"

„Хора, чуйте ме, нещо ми стана, не съм пил, помогнете ми!!!"

- Боян разбра, че никой не чува гласът на духа му, а там лежеше полужизненото му тяло, за което все още имаше някакъв минимален шанс.

На следващата спирка се качи шумна тълпа джебчийки, които като го видяха, веднага си дадоха знак и за отрицателно време направиха кордон около него, а една ловко пребърка джобовете му.

„Ей, какво правите, нямам пари..." – викаше им Боян, но те го подминаха разочаровани – в джобовете му имаше 5 лева, карта за градския транспорт и някакви нагънати чертежи, които те хвърлиха смачкани."

LucaPicciau_Flickr_CCТова е последното ми изобретение, луди ли сте бе, защо го смачкахте?!" – но циганките нито го чуха, нито ги интересуваха чертежите на последното изобретение на младия инженер – конструктор, отличник на випуска, с предречено от ректора на университета блестящо бъдеще на учен... Беше от дълбоката провинция, но това не му пречеше да има амбиции и възможности да навлезе здраво в професията за която си бе мечтал от дете. А и столицата предлагаше отлични възможности за реализация – тук можеше да разгърне всичките си идеи и способности... Само, че сега разбра, че не е никакъв инженер, на който тази столица ще се зарадва, а един безжизнен труп, непотребен на никого, освен на червеите.

И никой не можеше да чуе писъците му, а и душата му губеше сили от опитите да накара влизащите и излизащите от трамвая да не го подминават като подхвърлена дрипа. Боян коленичи до тялото и заплака, сбогува се, въздъхна и отлетя към светлината. Цял ден безжизненият вкочанен труп си остана там – зад последната седалка, побутван и подритван от хорските подметки, а когато превали нощта и трамваят спря в депото уплашен ватманът побутна вдървеното тяло: „Момче, ей, момче, стани, какво ти е?"

Дежурният лекар от ,,Спешна помощ" констатира вероятната причина за смъртта, която и записа в листа – сърдечна недостатъчност. Така отговори и на въпроса на ватмана от какво е починало момчето, но изведнъж се сепна като събуден от сън:

„- От сърдечна недостатъчност ли ви казах?! Извинете, лекарски лапсус – не е починал от сърдечна недостатъчност, а от недостатъчна сърдечност...Линейката изпищя сърдито и потъна в черната паст на многомилионното, многоглаво бездушно чудовище...


Създадена на 02.04.2012 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    HVasileva написа:

    Преди повече от 9 години

    Nemoga da povqrvam 4e ima besarde4ni xora ,pomognala sam na mnog xora v beda no edna pti4ka prolet nepravi.Mili xora badete po dobrodu6ni,,,,,,


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Костадинка написа:

    Преди повече от 9 години

    Тъжна история, и още по-тъжното е, че не е еинствена....


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Стефка Иванова написа:

    Преди повече от 9 години

    Бях в 9-ти или 10-ти клас, когато това се случи, всички бяхме потресени, бащата на момчето е учител, бивш директор на няколко училища в Лом, мисля, че името му беше Боян Пеев, целият клас ни заведоха на погребението, представителна група на Ломската гимназия, в знак на уважение на учителите към колегата им Боян Пеев.


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Ив.Николова написа:

    Преди повече от 9 години

    Да наистина има в Лом такъв случай -имам щастието да познавам и момчето и родителите
    Момчето завърши Ломската гимназия със златен медал а също и и инженерната си специалност.Малко помощ от заобикалящите го - чист въздух в задуха на трамвая и момчето е можело да му се помогне,но уви...
    никой не се е притекъл на помощ- мислели че е пиян,наркоман или нещо незнам какво
    А беше страхотно дете - поклон пред паметта му !


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Диана Димитрова написа:

    Преди повече от 9 години

    Трогна ме до сълзи разказа!
    Аз живеех в Лом, когато момчето си отиде по такъв нелеп начин.


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    v.aleksandrova написа:

    Преди повече от 9 години

    za sagalenie ve4e e to4no taka.nie sme edni egoisti i mislim samo za sebe si


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Валя Димитрова написа:

    Преди повече от 9 години

    Жалко! Тъжен разказ, а още по-тъжното е, че действително се е случило. На авторката - БРАВО !


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    йорданка тушанска написа:

    Преди повече от 9 години

    Да за съжаление тази история се случи преди много години.Лом загуби един прекрасен инженер.Можело е да бъде спасен ,ако не беше бездушието на българина.За съжаление нещата не са се променили ни най -малко.


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    авторката написа:

    Преди повече от 9 години

    Цитирам ogi_131:

    Не искам да повярвам,че това може да се случи в действителност!Толкова ли са зле нещата?

    За жалост разказа е по действителен случай...


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    ogi_131 написа:

    Преди повече от 9 години

    Не искам да повярвам,че това може да се случи в действителност!Толкова ли са зле нещата?


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    С.Павлова написа:

    Преди повече от 9 години

    За съжаление сме обръгнали на хорското нещастие. Помня преди години човек, паднал на тротоара, подминаваха го и с възмущение го заобикаляха, мислейки го за пиян. Оказа се епилептик.