За белите коси.....

опит за размисъл
Normal_sam_0409.jpg

- Прощавайте, бихте ли извикали Мария от кроялната. Много години не сме се виждали. Дали ще ме познае? - пред гишето благородна бяла женска глава, с вътрешно безпокойство редеше думите си с благ тон. Милата жена на видимо много години определено се вълнуваше .Извиках Мария по-телефона и с оправдано  човешко любопитство зачаках срещата им. И тя се състоя – бурна, емоционална, просълзяваща. Двете жени се прегърнаха с радостен възглас. Притихналият коридор за миг се огласи от истинските реални  приятелски чувства на побелелите дружки от едно време. Държейки се за ръцете, те  се надпреварваха във въпросите и отговорите ,като с просълзени очи се питаха за какво ли не. Стояха като атракция за преминаващите покрай тях, на фона на смълчаното фойае.Млади и стари служители на фирмата се обръщаха с усмивка, бързайки за обедната си почивка. Затворих  плъзгащата врата на гишето и прекъснах звуковата си връзка с тези жени. През стъклото  се виждаха двата им развълнувани образа с белия ореол над главите им. Изоставих любопитството си  като се замислих трайно за белите им коси..........

 Какви ли картини от живота им се крие зад този благороден цвят? Съдбите им с колко ли емоции са ги „дарявали”  през годините ? Какви ли препятствия са преминавали  за да ги гледам сега така мили,усмихнати и добронамерени?

Белите коси.

Достатъчно ли сме внимателни към тях в днешното забързано време? Даваме ли си сметка отминавайки ги с лека ръка понякога,че някой ден и те ще заблестят по-нашите глави? Вслушваме ли се с разбиране в съветите и примерите на притежателите им? Оценяваме ли по-достойнство преживяното от тях през изминалите години живот? Предаваме ли успешно нашия  личен пример на уважение и благодарност към тези бели коси? - Въпроси за размишления.

Всеки от нас пази трайно спомена за своите побелели баба и  дядо. В главите ни изплува образът им, свързан с мъдрите приказки, които ни редяха, приспивайки ни. Малките ни детски очички гледаха втренчено бялото в косите им, докато слушахме как  топлите им гласове  ни пренасят през  планини и морета в чудни страни. Играехме си с белите им кичури по главата, унесени от нежните звуци на приспивната  песен, която пееха за нас. Ами с какво детско  нетърпение очаквахме първите ни срещи с дядо  Мраз.Добрият старец с побелялата брада и глава,така ще си остане в спомена ни, като носител само на хубави и приятни емоции. И подаръци, разбира се! С времето растяхме и прескачахме в живота си от клас в клас. Но никога не ще забравим грижовната ни Другарка от детската градина с прошарената коса. Колко песнички и игри ни научи тази жена. Ами първата ни учителка с побелелите ивици  по къдравата и коса. С колко обич и търпение ни хващаше ръчичките и за наше удивление, с нейна помощ редяхме буквички и цифри на белия лист. Лицето и беше толкова скъпо и мило за нас. Животът набираше скорост и годините се трупаха в личния ни сейф. През цялото това време понякога се вглеждахме продължително в побелелите коси на нашите родители.

Скъпите ни майка и татко! Колко много са направили за своите  деца! С обич са ни създали и с огромна любов са ни отгледали през годините. През колко безсънни нощи са преминали те свързани с нашето крехко детско здраве! Какви сладки емоции са им носили нашите първи думички и стъпки, нашите първи оценки и похвали,нашите успешни конкурсни и студентски изпити! С колко грижа и разбиране са се отнасяли към-ранните ни въпроси за правдата и фалша,за истината и реалноста,за кое трябва и кое не в този живот! С какво внимание и далновидност са ни водили  по незнайните пътища на младежките ни чувства и емоции. С колко човешка мъдрост  са ни осветявали пътя на любовта и създаването на нашите млади семейства. И през всичкото това време животът им с четка в ръка умело побеляваше косите им.

 Това се случваше през годините ни, когато един ден и ние с учудване ще забележим в огледалото първия бял косъм в нашите коси. Така с умиление, внимателно ще открием подобни и в косите на нашите любими съпруги. Ще възкликнем  и при вида им в косите на нашите приятели.

          Животът!

Как точно той се измерва във времето с този бял цвят?!Цвят - символ на преживели периоди от развитието ти като  личност!Цвят- мерило за твоето човешко израстване !Цвят за внимание и уважение! Цвят  за  опит, доброта и разбиране!

Неслучайно през живота си често ще чуем ”ти където отиваш, аз оттам се връщам”. Разбира се, нека звучи този рефрен в добрия смисъл на думите. С такт и спокойствие да изслушваме съветите на побелелия наш роднина. С радост и усмивка да беседваме на много различни теми с доказано мъдрия наш побелял съсед. Срещите ни със знаещия  побелял  по-голям приятел, винаги да ни зареждат с определена доза оптимизъм.

Уважавайки белите коси  на човека, не уважаваме ли себе си?!?

Нека малките ръчички на внуците ни да си играят с белите ни кичури, докато сладко и грижовно им разказваме приказка. Загледах се отново в двете жени през стъклото. Държейки се за ръце, те се погалиха по косите си на довиждане.Очите им плуваха в щастливите сълзи на срещата.Лицата им сияеха с най-чистото излъчване.

А косите им?  Белите им коси искряха на слънцето със своя благороден цвят!

 -  Довиждане и на добър път - промълвих  на жената и се погледнах в огледалото на стената... 

 

♦ Материалът е изпратен по инициативата Стани Четен Автор        

 

 

 

 

01.02.2014 год                  Пловдив                            Т.Д.


Създадена на 10.02.2014 г.

Коментари

  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Цеца Недева написа:

    Преди почти 11 години

    Тук не виждам оценка 6, има само 5 звезди, а според мен творбата е за Отличен! Много мило, трогателно, истинско звучи. Поздравления!


  • D41d8cd98f00b204e9800998ecf8427e?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Assya Zhekova написа:

    Преди почти 11 години

    Bravo,Tinko!Dokosna sarceto mi s verni i tochni dumi.Uspya da raskajesh valnuvashto edna sluchka ot ejednevieto i da pritisnesh chuvstvitelni struni na pokolenie,koeto prinadleji kam belokosite!Sa poreden pat mislya,che shteshe da badesh otlichen jurnalist ili pisatel...ne e kasno!
    S uvajenie-Assya


  • D8f748c38c051c332baea8742d0321d1?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    jivko furlinski написа:

    Преди почти 11 години

    Тинко,душевно си богат колкото е голям света!!! Уникален си!!!


  • 3d8d5769eeafcf516f80f734088b11a9?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    vyara mirenska написа:

    Преди почти 11 години

    Страхотно,както всичко написано от теб!!!Невероятно вярно и истинско!


  • 62e4f59786981f0bcadfc0f98bfb7372?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2ffemale

    Маргарита Дикова написа:

    Преди почти 11 години

    Бpаво , г-н Дончев!Както винаги успя да ме пpосълзиш /или да си пpизная напpаво си ме pазплака / ...как си въpви живота ,а ти изловяваш всяка една ситуациика...така е като се замисля белите коси са пpекpасни ,а как се стаpаят всички да ги скpият,неизбежно е ,живота оставя своя отпечатък по телата ни!А ти си пpекpасен,чаpовен със своите пpошаpени коси!Пpодължавай да ни pадваш с твоpбите си...нищо че много пъти бликат сълзи от очите , само можеш да се pадваш на подобни емоции!Успяваш да докоснеш много дълбоко в душите на хоpата...!Успех!


  • A8b63c0bd1437a25312df9be64451a57?size=50&default=http%3a%2f%2fassets.club50plus.bg%2fassets%2fuser%2fdefault_pictures%2fmale

    Маргарита Стоянова написа:

    Преди почти 11 години

    Браво ,ти просто си уникален!!!Продължавай все така да ни кефиш!!!И от сърце ти желая едно мъниче да роши твоите бели коси!!А това ще стане,защото го заслужаваш.Радвам се ,че те познавам и мога да ти го кажа.