club50plus.bg

Да разбираш околните и себе си прави живота по-приятен

На възрастните хора им е трудно да държат „под капак" своите чувства, особено при сърцераздирателни или отвратителни сцени във филм или реалити шоу, е изводът на психолозите. Те обаче са по-добри от по-младите в откриването на положителните елементи в стресова ситуация и са много по-състрадателни към неуспелите в живота, показва проучване на Калифорнийския университет в Бъркли.

Екип изследователи, начело с психолога Робърт Левенсън от Калифорнийския университет в Бъркли, проследява как се променят нашите емоционални реакции и стратегии с напредването на възрастта. Техните заключения, публикувани през последната година в академично рецензирани списания, подкрепят теорията, че емоционалната интелигентност и познавателните умения на човек действително може да се изострят, когато той навлиза в 60-те си години, давайки на по-възрастните предимство на работното място и в личните взаимоотношения.

„Все по-често се оказва, че смисълът в тази възраст се фокусира върху социалните взаимоотношения, грижите за другите, както и върху приемането на грижите на другите към нас – казва Левенсън. – Изглежда еволюцията е настроила нашата нервна система по начини, които са оптимални за този тип междуличностни и човешки дейности в процеса на остаряването ни.“

В първото проучване изследователите проследили как 144 здрави хора на 20+, 40+ и 60+ реагират на неутрални, тъжни и отвратителни филмови сцени. По-специално те изследвали как участниците използват техники, известни като „безпристрастна оценка“, „положителна преоценка“ и „потискане на поведението“. Проучването ръководел Мишел Шиота, сега доцент по психология в Аризонския държавен университет. Резултатите са публикувани в списание Психология и стареене.

Учените следели кръвното налягане, сърдечния пулс, изпотяването и дишането на участниците, докато като те гледат сцена от филма 21 грама, в която една майка научава, че дъщерите са загинали при автомобилна злополука, а след това от филма Шампион , в която едно момче става свидетел на смъртта на своя ментор след боксов мач. Освен това те гледали и неприятни сцени от реалити шоуто Страх на американската телевизия NBC.

За безпристрастна оценка помолили участниците да приложат обективно, неемоционално отношение. За положителна преоценка им е било казано да се фокусира върху положителните аспекти на това, което виждат. А за потискане на поведението те са били инструктирани да не показват никакви емоции.

По-възрастните се оказали най-добри в интерпретирането на негативните сцени по положителен начин, като използват положителната преоценка – механизъм за справяне, който е силно повлиян от житейския опит и научените „уроци".

Като контраст, по-младите и на средна възраст участници в това проучване били по-добри в използването на „безпристрастна оценка“ за настройка и за отклоняване на вниманието от неприятните филми. Този подход натоварва силно префронтална „изпълнителна функция“ на мозъка – механизъм, отговорен за паметта, планирането и контрола на импулсите, която функция намалява с напредване на възрастта.

В същото време и трите възрастови групи еднакво умело използвали подтискането на поведението за да „озаптят“ своите емоционални реакции.
„Предишни изследвания показаха, че потискането на поведението не е много здравословен начин за контролиране на емоциите“, припомня Левенсън.

Проучването заключава, че „по-възрастни хора могат да спечелят много повече, ако останат социално ангажирани и ако използват положителни преоценки за справяне със стресови предизвикателни ситуации, отколкото ако се самоизключват от ситуации, които предлагат възможности за подобряване на качеството на живот“.

В друго изследване, публикувано в юлското издание на списание Social Cognitive and Affective Neuroscience (Социална познавателна и афективна неврология), експериментаторите са използвали подобни методи, за да проверят как се променя чувствителността ни към тъгата, докато остаряваме.

В този експеримент 222 здрави хора от същите възрастови групи (20+, 40+ и 60+) били свързани с физиологични сензори докато гледали същите клипове от филма 21 грама и Шампион. По-възрастната група реагирала с повече тъга в отговор на емоционално заредените сцени, в сравнение с по-младите участници.

„С напредването на годините хората често приемат различни гледни точки и цели, които се фокусират повече върху близките междуличностни отношения – казва психологът Бенджамин Сийдър от Калифорнийския университет в Бъркли, водещ автор на изследването. – По този начин те стават все по-чувствителни към тъгата, тъй като споделеният опит в тъжни моменти води до по-голяма интимност в междуличностните отношения.“

Противно на общоприетото схващане, повишената чувствителност към тъга не показва повишен риск от депресия в контекста на проучване на Сийдър, но всъщност е здравословна знак, подчертава Левенсън.

„Тъгата може да бъде особено смислена и полезна емоция в края на живота, тъй като неизбежно сме изправени пред необходимостта да се справяме със загубите, които се случват в собствения ни живот и с необходимостта да предложим утеха на другите“, казва Левенсън.

Разбира се, и това проучване, както повечето подобни, е ограничено от собствената си методология, от предпоставените „ситуации“, както и от малкия брой участници в него. Изводите на психолозите не отричат индивидуалните различия между хората, само показват общата тенденция. И още нещо: емоционалната ни интелигентност би се развимала и нараствала, само ако си позволим това; само ако се грижим за емоционалното си здраве и ако не се поддаваме прекалено много на егоцентризма си.